1 dic 2009, 15:27

България

  Prosa » Otros
1.1K 0 1
1 мин за четене

Аз съм едно малко късче земя, която е попила от омразата, властта, силата и кръвта на хората. Замърсена и отровена, жадуваща за мъничко милост в този тленен свят, аз нямам избор...
Нямам нито очи, за да плача, а отвътре кървави сълзи напират да излязат, нямам даже уши, но чувам оглушителните ридания на моите деца. Без дробове съм, а усещам как се задушавам. 
Вие, хора, дойдохте неканени и със сила забихте вашето знаме, пък даже и име ми дадохте. Име, което опетнихте с кръвта на безброи хора. Толкова много ли искахте власт над мен, че чак и моите деца взехте да убивате? Не се ли замислихте, че и мен ме боли? 
С цялата си тежест вие стъпвате върху мен, а дори нямате очи, за да видите в какво чудовище съм се превърнала. С ледени сърца, вие опустошавате всичко мое, което някога ми принадлежеше. 
Къде са сега онези буйни потоци, на които някога се радвахте? Къде изчезна онази зеленина, от която вие вдишвахте с пълна сила призори. Къде изчезнаха онези нешлифовани скали, на които бях разказвала за миналото си? Ами онзи Балкан, дето вие нарекохте, същият ли е? 
Унищожихте всичко. Убийци сте вие за мен. За власт и сила вашите сърца бленуват, а аз толкова много ви дадох... Така ли ми благодарите? Нима равнините ми сега са по-красиви с вашите безвкусни сгради, вместо със свежестта, която излъчваха преди? 
Вие, хора, не заслужавате да сте господари на това чисто като снега кътче, а да горите в ада за това, което ми причинихте. Някой ден... аз съм сигурна, че вие ще опитате от собствената си отрова, от която преди дадохте на мен.
Аз съм едно малко късче земя... наречено България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...