16 feb 2007, 17:08
Ценна хартийка
7 мин за четене
Инкиното семейство се състои от петима човека:тате-ате,мама-ама,баба-аба,Инка и братчето й.Тя е на седем години и учи в първи „г” клас на Трето Основно Училище”Димитър Талев”.Тя знае да чете от пет-годишна възраст,затова не е чудно,че прочита най-много д-УМ-ички за една минута,когато госпожата органзира конкурс.Тя бяга най-бързо от всички момичета и често момчетата я викат да рита футбол с тях.Тогава и Алекс й се усмихва."Може да му е симпатична?"
Последният час в сряда е химия и след тая скука в училище се прибира изгладняла.Вкъщи другите се готвят да вечерят.Инка знае менюто наизуст.Не се е променило,откакто и порастна последното зъбче.Или откакто мама й дръпна предишното с конец.Не помни точно,отдавна беше.На масата има един хляб и кутийка маргарин.Сега баба ще нареже по няколко филийки за всеки,ще ги намаже и сложи в микровълновата да се постопи маргарина за по-сладичко.Инка не си соли филиите,защото мрази солено.Втръснало й е всяка вечер да го опитва от сълзите си.
*
*
Аниа има дълга,мека,руса коса.Семейството й дълго време нямаше деца и след като се роди я гледат като принцеска.Тя е сладко момиче и тяхна гордост.От малка се е научила да манипулира татко си да изпълнява всяко нейно желание.Резултатът:цяла колекция от оригинални кукли Барби:Барби с Кен,Барби на кон,Барби във фризьорски салон,Барби в булченска рокля и други Барбита,които лежат самотни в някой прашен ъгъл на голямата й детска стая.Тези и тя не ги е виждала.Тя е първи „г” клас в Трето Основно Училище „Димитър Талев”.Сега бърза да разреши красивата си коса с бонбонено розовото гребенче,защото иначе ще закъснее за българския език.Днес след часовете ще ходят с Алекс да пият горещ шоколад.Той я покани вчера в богаташката си къща."Има и басейн с водна пързалка."
*
Инка е на 21.Семейството й не е толкова заможно,но тя никога вече не се лишава от пикантерийките в живота.Има си удобна,малка кола.Вече не мрази и сол.Днес е 17 август и тя и приятелят й ще пътуват за морето.Сигурно за Несебър.Перфектна идея-история,плаж,партита на едно място.Тя е облякла своята червена най-секси рокля,сложила е черните сандали с каишки на "TENDENZ" и онова кърваво червило,правещо устните обемни и сочни.Косата й е черна,права и блестяща.Междудругото винаги е имала лъскава,здрава коса.Приятелят й е на седалката до нея и тя се навежда да го целуне."Толкова е прекрасен,че като го гледаш забравяш цвета на небето.Хипнотично е.С него съществува единствено сега,и това сега е ЩАСТИЕТО.Потеглят.Още на първия завой вцепенена,настъпва спирачката.Някакъв скитник се хвърли на предното стъкло с такава сила,че си разби устата.Тече кръв,по-червена от всяко червило,което е слагала.Той е раздърпан,бос,но лицето му е все още красиво и си личи,че не е много по-голям от нея.
-Моля ти се дай ми един лев да си купя хляб!В тоя момент се погледна,погледна него и като че си размениха местата.Тя се видя низвергната и бедна,а той седеше в колата й.Една сълза се попи в десетолевката,която му подаде.
-Ето,да си вземеш и салам!-огледа се в очите му.Времето беше безсилно да заличи тези очи от ДЕТСКИТЕ БЛЯНОВЕ.Всяка вечер сънуваше,че ги гали с дъха си.
-Алекс.. ти ли си?!Кажи бе, човек..Аз съм Инка,бяхме в един клас.Какво е станало с теб?Защо изглеждаш така?
Не можа да каже и дума,но изражението му..то..търсеше нейната прошка.Побърза да си тръгне. Запъти се към първия хранителен магазин,който му се появи пред погледа.Изранените му ходила оставяха разболяни следи по сивия път.Още един завой и ще сложи храна в устата си.А тя е забравила как се дъвче,но ще си спомни..да..На ъгъла пред магазина се е облегнало русо слабо момиче.Погледът й е някак познат,но много странно..дебнещ,търсещ.Алекс стиска банкнотата и изведнъж я изпуска от безсилната си ръка.Аниа препречва пътя му и изважда джобно ножче.
-Ако мръднеш,съм ти подготвила кървава изненадка..Знаеш ли,някак тази вечер нямаш късмет,затова пък на мен ми се усмихна широко..Грабна банкнотата.Остави го да си представя филма без нейната роля.Щеше да си купи хляб на филийки,кутия маргарин и да топи залъчета в него за по-сладко..Рестото щеше да го разпредели за няколко дни.Аниа вече беше изчезнала и го остави да се уповава на своята БЕЗНАДЕЖДНОСТ като на религия.В”Имало едно време” беше неговото момиче.Днес вече няма едно време.Тя набра номер.Разговорът беше по-кратък от обикновения,който провеждаш с приятел.Каза само,че има за десятка и идва.Да я чакат.Скоро се оказа пред един апартамент в по-краен квартал.Звънна.Вратата се отвори.Беше мъж,около трийсетте,с мазна физиономия и тъмни очила.Бутна десетолевката набързо в още по-мазната му ръка.Гледаше я нагло,докато и подаваше пакетчето-малко,незначително,убиващо.Тя ускори крачка,нямаше търпение да го вдиша,да го погълне и отнова да се превърне в щастливка.Мъжът се прибра обратно в още по-по-мазното си апартаментче.Седна на въртящ се кожен стол,нави банкнотата на Аниа на руло и изсмърка наредена върху огледало линийка.Линийка,която те прави свободен,уверен,весел,добър и мноого изгубен.
© Милена Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Поздрави,Надя!
-
Страхотен разказ,наистина страшно много ми хареса..Харесва ми поуката,която четящия може да си извлече-че живота е колело и често този,който е бил отдолу в крайна сметка се оказва победител...Мноого е добър!
-
Благодаря! -
Наистина звучи като приказка,и точно това му е чара.Ами повечето тъпи съпунки по тъпата телевизия да не са по-реални?Кой е казал,че изкуството трябва да е реално за да е добро.Ами онази сценка в "трейнспотинг"с влизането в канализацията през тоалетната чиния?Не е никак реално ама изглежда страхотно а в книгата е описано направо разбиващо.Разказа ти е много добър и поучителен и ми харесва.
-
Здрасти!Първо искам да ти благодаря,че си оставила коментар,защото много държа на това да чуя искрена словестна оценка,която да е обоснована.Смятам,че всеки я заслужава!
А относно разказа исках да покажа как нещата в живота често се преобръщат(какъв си бил и какъв може да се видиш утре)и да представя значимостта на една банкнота за отделния човек..ситуации,на които съм свидетел доста пъти. -
Разказът ти е страхотен, само някак наивна е развръзката, опитай по-реалистичен вариант, като приказка е! Но стилът ти е супер. Освен това, кой е казал, че в живота понякога не става като в приказките!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Историята беше много интересна,хареса ми как им се преплитат съдбите, макар да е голям шанс да се срещнат и тримата в един ден.Иначе щеше да ми е приятно да прочета как са пропаднали Алекс и Аниа,защо така,дали поне Алекс се е променил.Но и така е супер