Том 3 – Загубата на всичко

Когато си допуснал грешки, усмихни се на тях и ги поправи! Момчето се прибра гневно, изкарваше си яда, ритайки всичко, което му видят очите. Отиде до хладилника и взе бутилка с вино, в момента, в който опита да пие, той тресна бутилката на пода.

-        Уморен съм вече от това! В какво се превръщам  и в какво се превръща животът ми? Поне знам, че съм обичан, а дали мога и аз да я обичам?

Цялата му душа бе потънала в мисли, изведнъж сърцето му каза отговора.

Изведнъж захвърли зад гърба си цялата болка, която беше изживял. След миг вече се бе запътил при Андреа. По пътя си репетираше това, което щеше да ù каже. Беше приготвил най-милите думи, който някога бе изричал. Пътят не бе дълъг, той стигна до вратата ù:

-        Господи, ако съществуваш, то тогава ми помогни, обещавам, че повече няма да пия, ако пия, то тогава ме вземи при себе си! Почука, но никой не отвори:

-        Моля те отвори! Сгреших, ще спя по-спокойно тази вечер, ако ти се извиня. Андреа отвори и погледна Момчето с насълзените си блестящи очи. Момчето не можеше да изговори нито дума, просълзи се и вдигна рамене: - Извинявай и ти благодаря, благодаря ти, че ме накара да се влюбя в теб! Тези думи го накараха да се върне оттам, където беше дошъл. Едва беше изминал няколко крачки, Андреа извика с просълзен глас:

-         Обичам те! В него нямаше колебание, обърна се, прегърна я по начин, който чувстваше как сърцето му ще се пръсне от смесени чувства: - Как съм могъл да живея без теб? – Как съм могла да не ти кажа по-рано, че искам да те прегръщам и обичам  както сега. Дългата нощ за тях бързо свърши, на сутринта се събудиха, събудиха се напълно променени, събудиха се с обич един към друг, по-голяма от всяка една обич на света. През целия ден бяха заедно, през следващите месеци не си омръзваха нито за миг. Момчето нямаше думи, с които да опише дългоочакваната радост от живота. Нямаше нещо, което да го тревожи, постигаше успехи със замах, живееше живота, който искаше, за който се бореше толкова време. Беше забравил какво е да мрази, но онзи ден той забрави какво е човечност! Андреа живееше с него, бяха още далече от своето мечтано образование и трябваше да работят. Андреа не искаше помощ от родителите си, тя искаше да изпълни с мечтата си с труд. Той работеше като барман, а тя като сервитьорка в заведението, когато тя му каза, че го обича. В заведението работеше още един барман. Барманът се казваше Валентин, той също бе студент. Уважаваха се, подкрепяха се, когато Валентин не можеше да работи Момчето го заместваше или обратното. Двамата бързо станаха добри приятели. Една вечер след работа Момчето и Андреа пожелаха лека нощ на шефа им, който щеше да заключи след тях. До заведението имаше дълга и тясна улица. Момчето видя нещо странно в нея: - Кога ще ми върнеш парите? – Повярвай ми, съвсем скоро, заклевам се с живота си! – Дано да си прав, защото повече няма да отлагам! Момчето видя едър и висок човек да опира нож на друг, който приличаше на приятеля му: - Валентине, ти ли си? Проблем ли има? Той се затича към тях: - Имаш седмица да ми върнеш парите. Високият едър мъжага видя, че Момчето приближава и избяга: - Какво се е случило? – Дължа му пари, не се притеснявай ще се оправим! – Мога да ти помогна с парите? – Не си го и помисляй! Казах ти, ще се оправя! Докато Момчето се прибираше с Андреа, знаеше, че Валентин се е забъркал в голяма неприятност: - Без причина няма да си се замислил така, кажи какво стана? – Дължал пари на някакъв. – Да му помогнем? – Предложих му, но желае сам да се оправя. Момчето бързо забрави тази случка, защото само след седмица имаше годишнина с Андреа. Беше приготвил голяма изненада в ресторанта, беше се разбрал с шефа в този ден никакви клиенти да не идват, а само поканени. С някой от спестените си пари купи златно колие, държеше го в ръцете си, представяше си как ще ù стои, как ще играят на някоя романтична песен. Дългоочакваният ден дойде, Андреа трябваше да отскочи до университета, защото имаше важен разговор с нейна преподавателка. Момчето имаше малко, но ценно време да приготви всичко: - По дяволите! Забравил съм колието! Валентине, кажи на шефа, че след минутка съм тук. Ако тя дойде преди мен, не знаете къде съм! – Разчитай на мен! За минути бе в жилището си, взе колието, отвори го, а то крещеше от блясък: - Къде е той? – Аааа, той излезе, каза, че имал някаква работа. Андреа се усмихна: - На вас мъжете си личи, когато лъжете, нямате никаква техника. По пътя Момчето щеше да се взриви от радост, искаше да си изкара поредния щастлив ден с нея. На метри от заведението чу същите викове, както в онази нощ: - Кога  ще ми върнеш парите? Дай ми само два дни! – Не мога повече да отлагам! Явно трябва да те сплаша! Чу  се изстрел, Момчето разбра, че виковете и изстрелът  идват от заведението. Затича се, а от него излезе висок, едър мъж с маска и пистолет, мъжът видя Момчето и му се усмихна. Влезе в заведението, видя Андреа просната на пода, шефът се бе обадил на бърза помощ, пристискаше раната, но тя губеше много кръв: - Андреа, Андреа! Чуй ме, ти ще живееш! Днес е нашата годишнина! Докато Момчето говореше на нея, за да не губи съзнание, той погледна Валентин с поглед, който казваше, че това е краят на приятелството им. Преди Андреа да загуби съзнание, успя да изрече последните си думи: - Ти бе най-красивото нещо в живота ми! Линейката дойде, Момчето искаше да се качи, но не му бе позволено. Той хвана Валентин и го тресна в стената: - Кой беше този? – Бяхме добри приятели, преди време бях закъсал и му исках заем, даде ми парите, а сега си ги искаше, но ги нямах. Момчето му плесна плесница, Валентин падна на земята: - Щях да ти помогна!!! – Не знаех, че е способен на това! След няколко часа чакане в болницата лекарите съобщиха на Момчето, че Андреа е починала. На другия ден бе нейното погребение. Всички познаващи и голяма бройка непознаващи хора Андреа бяха дошли да кажат съболезнованията си. Това убийство разтърси страната и бе главната новина във всички медии: - Защо? Защо, Господи, ме мразиш толкова много, защо ме мачкаш непрекъснато? По този начин ли трябва да завърша книгата си? Вече няма за кой да живея! За последно сбогом Момчето целуна Андреа, толкова искаше тя да си отвори очите, толкова се надяваше това да бъде просто кошмар, но не беше! Отиде до нейните родители: Ще хвана убиеца! След погребението злобата, омразата  и жаждата за отмъщение надхвърляше всичко. Вечерта той отиде до Валентин: - Бил си добър приятел с него, може би знаеш къде се намира сега? – По-добре го остави! Момчето отново го тресна в стената: - Слушай! Нямаш си представа колко мъка понесох досега! Този ми отне душата, а без душа сърце не тупти! Искам да ми кажеш къде е проклетият убиец! – Всяка вечер в бара на неговия брат. Събира се със всички отрепки от града. Не знам дали след случилото се ще бъде там. Казвам го на теб, защото не вярвам на полицията. Ще отидем до бара, ще го чакаме да излезе, когато излезе, ще го проследим до тях: - Да действаме! Пристигнаха до бара. След час убиецът излезе: Това е той. Момчето едва се удържа да не излезе от колата, да го хване и удуши със собствените си ръце: - Карай след него. По пътя Валентин рече: - Скоро ще стигнем, в жабката има пистолет, извади го! – Няма да го убивам, защото не съм убиец, по дяволите! – Нима не искаш да го сплашиш? – Прав си! На петдесетина метра от блока на убиеца имаше улица: - Остави колата тук. Оставиха я, бързо стигнаха до входа, без да ги чуе убиецът. Видяха го, че си отключва вратата: - Сега е моментът! Изкачиха бързо стълбите, Момчето го атакува в гръб, като го удари с пистолета в главата. Убиецът се просна на пода в апартамента си: - Заключи вратата! Сложиха убиеца на стол, завързаха го. Момчето насочи пистолета към него: - Защо, отрепко? Защо уби най-скъпото нещо в живота ми? Убиецът се взе в съзнание: - Кълна се в Бога, не исках! Валентин е виновен! Ако ми беше върнал парите, нямаше да стигнем дотук! – Това не е причина да убиеш невинен човек, проклетнико! Момчето опря пистолета в челото на убиеца: - Някакви последни думи? – Моля те, недей, моля те! Убиецът ревеше, беше си затворил очите. Момчето дръпна спусъка, убиецът отвори очи, целият трепереше: - Не съм убиец като теб, проклетнико! Убиецът отново бе ударен с пистолета, този път напълно изгуби съзнание: - Обади се на полицията. На другия ден всички свидетели на убийството бяха в съда. Съдебният процес бе дълъг и изтощителен. В крайна сметка Момчето получи това, което искаше. Убиецът получи доживотен затвор, в края на процеса Момчето се сбогува с родителите на Андреа, сбогува се със всички: - Сега накъде? – Ще се махна от тук, ще остана сам със себе си, ще започна на чисто. Валентине, научи се да вярваш на хората! Изминаха се много години, никой не бе виждал или чувал за Момчето. Някой твърдяха, че е станал богат, че се е оженил, други казваха, че се самоубил след процеса. Никой не можеше да предположи къде е, жив ли е? Можеше да се каже, че където и да е, Момчето живее по-добър живот!!!