Том 3 – Загубата на всичко
Когато си допуснал грешки, усмихни се на тях и ги поправи! Момчето се прибра гневно, изкарваше си яда, ритайки всичко, което му видят очите. Отиде до хладилника и взе бутилка с вино, в момента, в който опита да пие, той тресна бутилката на пода.
- Уморен съм вече от това! В какво се превръщам и в какво се превръща животът ми? Поне знам, че съм обичан, а дали мога и аз да я обичам?
Цялата му душа бе потънала в мисли, изведнъж сърцето му каза отговора.
Изведнъж захвърли зад гърба си цялата болка, която беше изживял. След миг вече се бе запътил при Андреа. По пътя си репетираше това, което щеше да ù каже. Беше приготвил най-милите думи, който някога бе изричал. Пътят не бе дълъг, той стигна до вратата ù:
- Господи, ако съществуваш, то тогава ми помогни, обещавам, че повече няма да пия, ако пия, то тогава ме вземи при себе си! Почука, но никой не отвори:
- Моля те отвори! Сгреших, ще спя по-спокойно тази вечер, ако ти се извиня. Андреа отвори и погледна Момчето с ...