Така премина първият учебен ден за Колчо. Когато тръгна за кръчмата на Моралията, той престъпваше като малко агънце пред добрата майка, от която щеше да получи топлата си храна.
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станчо го приюти. От ден на ден, двамата заживяха като братя. Както беше облечен Арабаджията, така и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото му тяло пращеше от яки мускули. Беше добър помощник и работар. А Арабаджията си имаше хубава щерка, Милкана. Как се извъртя всичко, никой не разбра. Милкана стана невяста на Мустака. А и сметките в дюкяна вървяха добре. Това още повече сроди двамата мъже. Тази сутрин бяха дошли да си сръбнат от агнешката чорбичка в кръчмата на Моралията.
Славеше се той с вкусно приготвена чорбичка от агнешки дреболийки. Пък и тертеплия мъж беше. Винаги спретнат. С бяла риза и черна вратовръзка - така го помнеха всички. На никому не се скар ...