част от книгана "Светлина в мрака"

   Така премина първият учебен ден за Колчо. Когато тръгна за кръчмата на Моралията, той престъпваше като малко агънце пред добрата майка, от която щеше да получи топлата си храна.

   Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станчо го приюти. От ден на ден, двамата заживяха като братя. Както беше облечен Арабаджията, така и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото му тяло пращеше от яки мускули. Беше добър помощник и работар. А Арабаджията си имаше хубава щерка, Милкана. Как се извъртя всичко, никой не  разбра. Милкана стана невяста на Мустака. А и сметките в дюкяна вървяха добре. Това още повече сроди двамата мъже. Тази сутрин бяха дошли да си сръбнат от агнешката чорбичка в кръчмата на Моралията.

   Славеше се той с вкусно приготвена чорбичка от агнешки дреболийки. Пък и тертеплия мъж беше. Винаги спретнат. С бяла риза и черна вратовръзка - така го помнеха всички. На никому не се скара. Никому не нахока. Затова Колчо го обичаше. И сега Моралията беше запретнал ръкавите на бялата си риза. В джезвето кафето бълбукаше весело и песента му подсказваше, че е време да се извади от огъня. На една от масите Пандо и Гондолата - така го наричаха всички, щото дълго време беше пътувал по море, и сега разказваше поредната весела историйка, от необикновения си морски живот.

- И кви красавици са испанките, ей! Испания, Испания, страна на моите мечти. Имах си аз там една, красавица. Пишеше се, че много ме обича. Но тя, кучката, си имала приятел. Идва един ден срещу мен един такъв - бабаитест и знаете ли, налита с нож. Проследил ни. По-късно научих, че я хвърлил от своята гондола. Обич е туй! Сърцето ми не може да я прежали. Друга такава няма да срещна.

   Пандо погледна Гондолата и въздишка се изтръгна от гърдите му.

- Такваз да бях срещнал  и аз - продума той. Тя и моята не беше лоша на младини. А сега очите ми зъркат по чуждото. Ей, младост, младост и грошове да ти давам, пак не мож се върна. С отворени очи ще умра, сé за тая младост.

   ***

   Събитията в тази книга са достоверни. В нея съм си поставила за цел да разгледам събитията в град Пловдив от освобождението през 1878 година до Балканската война. Материалите съм черпила от Държавен архив, народна библиотека "Иван Вазов", "Пловдивска хроника" на Никола Алваджиев и речника на Найден Геров