Черни рози
Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
***
Четвърти ден.
Изглежда Дяволът ме излъга...
Пиша ти преди да забравя всичко. Позволяват ми да пия. Предлагат напитки от всички есенции на живота. Започнах с чаша от онова бяло вино в мазето, дето седи зад вратата, вече съм на водка и... мъча се... мъча се да си спомня как чувствах устните ти.
***
Седми ден съм вече в пъкъла.
Не помня защо. Казаха ми, че е заради теб. Не помня коя си, но червилото ти е при мен. Явно съм умрял докато е било в мен. Убеден съм, че досега тук никога не се е случвало почерняло, изгоряло червило да кара човек да се чувства като в Рая. Поне така си мисля, че се чувстват там. Някак си забравата ми е сладка щом знам, че съм съгрешавал с теб...
***
Едва десети ден, а вече съм на път да се предам. Изглежда нямам избор освен да пия и да танцувам с демоните. Ако успея да си спомня устните ти, рогатите ме пращат да събирам горящия памук и всеки път щом откъсна един, покарват още два, а Робовладелецът се усмихва от трона и налива две големи, та да пием, като отново изчезнеш.
***
Изгубих представа за времето. Намерих розите ти тук. Не се тревожи, помня, че бяха за специален повод. Целувам бодлите им, така че да не ги боли.
***
Губя себе си...
Все още знам, че те обичам,
моля те... кажи ми името си, уморен съм да обичам без да знам кого.
***
Не знам коя си, но и не ме интересува, излез ми от главата! Ти си натрапила тези чужди мисли в мен, знам го! Престани да ме измъчваш, изчезни, изчезни!
***
Усещам как странните ми желания избледняват.
Не си мисли, че са истина, не се самозалъгвай! Въобще не си пожелавам да си моя, не си пожелавам да си до мен, не си пожелавам любовта ти, не желая вечността прекарана с теб!
***
Отдавна съм тук. Не знам колко. Не знам кой съм. Време е да пием с демоните.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Филип Филипов Todos los derechos reservados
)
