11 jun 2020, 0:37

Черно сатенено море

1.4K 0 0
1 мин за четене

Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг дантелена милувка, се изхлузват след мен. Свалям обеците и колието с неохота. Пръстена също. Лекият метал, никога не е бил толкова студен. Сякаш махайки всичко това, мога да се откъсна от теб. Разтривам уморено вратът си и се опитвам да потисна усещането на ароматът ти, който си оставил в спалнята. Сякаш преди секунда си бил тук. Сякаш си с мен…

 

Цялата празнота на леглото се сблъсква срещу мен. Огромен водопад от черен сатен и тъмно червен балдахин се спуска спокойно в средата на черно море от мрамор и колони. Прозорците пускат да проникне лекият ветрец, който минавайки покрай мен, не пропуска да ме погали и жадно да ми напомни за твоето докосване. Настръхнала, не знам дали от вятъра или от спомена за пръстите ти, с въздишка повдигам завивката на леглото. Плъзвам под тях, а чувственото усещане сатен-кожа ме разтърсва до основи. Порив на тъмна страст, които завивките помнят още, ме обзема.

 

Не сега, още малко…

 

В един миг, всичко спира. Времето. Ветреца, който минава като неканен гост през спалнята ми. Пердетата замръзват в размаха си. За миг и моето сърце спира своя ритъм. Затварям очи и вдишвам дълбоко, чак дробовете да запарят…

 

С неусетна болка, ароматът ти прониква в дробовете ми и светът тръгва отново. По-бързо, по-яростно от преди. По-ярък от преди. Изпъваш ме, преливам от теб. Сърцето ми препуска, умът ми крещи твоето име. Потъвам в черен сатен и сластен аромат. Напомняйки ми за водовъртежа от страст и извън предела на усещане.

 

Между земята и небето.

 

В безтегловност.

 

В моето черно сатенено море, носещо твоят аромат и име...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Natalie Dragomir Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...