Черно сатенено море

Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг дантелена милувка, се изхлузват след мен. Свалям обеците и колието с неохота. Пръстена също. Лекият метал, никога не е бил толкова студен. Сякаш махайки всичко това, мога да се откъсна от теб. Разтривам уморено вратът си и се опитвам да потисна усещането на ароматът ти, който си оставил в спалнята. Сякаш преди секунда си бил тук. Сякаш си с мен…

Цялата празнота на леглото се сблъсква срещу мен. Огромен водопад от черен сатен и тъмно червен балдахин се спуска спокойно в средата на черно море от мрамор и колони. Прозорците пускат да проникне лекият ветрец, който минавайки покрай мен, не пропуска да ме погали и жадно да ми напомни за твоето докосване. Настръхнала, не знам дали от вятъра или от спомена за пръстите ти, с въздишка повдигам завивката на леглото. Плъзвам под тях, а чувственото усещане сатен-кожа ме разтърсва до основи. Порив на тъмна страст, които завивките помнят още, ме обзема.

Не сега, още малко…

В един миг, всичко спира. Времето. Ветреца, който минава като неканен гост през спалнята ми. Пердетата замръзват в размаха си. За миг и моето сърце спира своя ритъм. Затварям очи и вдишвам дълбоко, чак дробовете да запарят…

С неусетна болка, ароматът ти прониква в дробовете ми и светът тръгва отново. По-бързо, по-яростно от преди. По-ярък от преди. Изпъваш ме, преливам от теб. Сърцето ми препуска, умът ми крещи твоето име. Потъвам в черен сатен и сластен аромат. Напомняйки ми за водовъртежа от страст и извън предела на усещане.

Между земята и небето.

В безтегловност.

В моето черно сатенено море, носещо твоят аромат и име...