28 mar 2018, 1:54

Човек и епоха

  Prosa » Otros
909 0 0

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.

 

Забъркан в казана от поквара,
изпиват го помръкнали очи,
жив е уж, но май че бездиханен,
бледа сянка без остатък от мечти.

 

Думи са до болка неразбрани,
сторили се в див прокобен стон,
не мисли вече, даже не говори,
дните му изгубили са фон...

 

Руши безстрашно всякакви устои,
уж търси, но не знае се какво
за него не остана нищо свято,
дори и спомен от каквото е било.

 

Загубен над клавиши и екрани,
еволюция вековна разруши,
отрече книгите и старите герои
и себе си до гроба унижи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...