Mar 28, 2018, 1:54 AM

Човек и епоха

  Prose » Others
903 0 0

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.

 

Забъркан в казана от поквара,
изпиват го помръкнали очи,
жив е уж, но май че бездиханен,
бледа сянка без остатък от мечти.

 

Думи са до болка неразбрани,
сторили се в див прокобен стон,
не мисли вече, даже не говори,
дните му изгубили са фон...

 

Руши безстрашно всякакви устои,
уж търси, но не знае се какво
за него не остана нищо свято,
дори и спомен от каквото е било.

 

Загубен над клавиши и екрани,
еволюция вековна разруши,
отрече книгите и старите герои
и себе си до гроба унижи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...