След десетина дни видях Рула....

              В бял панталон,бяла копринена блуза и бяло сако, като филмова звезда на червения килим в Кан...Нещо се преобърна в мен,.. погледнах изпоцапаните си с масла ръце,.. даже не можех и да се ръкостискаме, бях като в небрано лозе, пристъпях неуверено от крак на крак...

- Бон жур Петро,как си..- изрече тя монотонно и безлично, сякаш среща някой непознат - Харесва ли ти тук,.. свикна ли с новата работа...

- Да, да мадам Пападопулу,..свиквам..работа като всяка работа,.. справям се.А къде е мосю Хари, не ме е виждал - окопитих се аз

- Мосю Хари е зает човек и едва ли ще има време... Но в случая Матилда и Етиен го заместват успешно,..ако има някакви проблеми обръщай се към тях. Успешна работа - рече тя хладно

Качи се в колата си и бавно потегли към мечтите си...

Само не праскай и не чупи, нищо няма да промениш - шепнеше гласът в мен - Само спокойно и мъдро.

Нима очакваше нещо друго,.. да те канят на приеми, да живееш е лукс ли...

Ето Мабрука ти подава ръка, хвани я,.. какво, не ти стиска да гледаш Рула в имението ли,.. и самодоволната усмивка на Харалампи...Какво е виновна Мабрука, та тя да бъде изкупипелната жертва,.. ами ако намразят и изгонят за това Матилда , Етиен, и семейството им от работа...

Чакай, чакай, толкова ли си хлътнал по Рула, тогава защо великодушно й предложи най-лесният вариант да дойде при Хари...

           Монотонното пеене на двигателя на трактора сякаш ме унасяше в тези размишления,..отворих прозореца, свежият въздух ме освежи,.. тук там пред машината уплашено прехвръкваше някоя птичка..

Вече почиствахме машините и огромният джип на Харито спря пред нас

- Как е Етиен, как е Петро, браво на вас, свършихме с четери дни по-рано...Петро, видя ли, няма страшно от работа,.. Етиен, трябва да доставите вино в предградията на Париж, посока Лил,далечко е, но ще се справите,.. трябва стоката да е сутринта там...

Натоварихме, този път мълчаливо,..Етиен сякаш без желание подреждаше  кашоните в камиона..

- Етиен, почини си, аз ще ги подреждам а и теб път те чака...

Той приседна и взе да разтрива слепоочията си с досада...

След час-два бяхме готови... Тръгнахме, здрачът бързо се спускаше...

Трафикът беше намаляи и камионът сякаш си знаеше пътя...

Първите слънчеви лъчи ни завариха в предградията,..ориентирахме се бързо, намерихме складовете на фирмата,.. тъкмо отваряше.

- О момчета, изненадахте ме - ни посрещна възрастен господин - Но днес работниците стачкуват,..трябва да изчакате до утре, или ако искате сами да разстоварите, ще ви платя по 150 ...

Спогледахме се с Етиен, а той

- Добре, ще изчакаме  до утре, нямаме бърза работа, важното е, че стоката е доставена в срок и грижата нататък е ваша...

Оня се засуети напред-назад, мърморейки нещо

- Добре ето ви по 200 евро на човек и започвайте,.. подредете ги ето тук - с неохота се съгласи началника и посочи място, подавайки банкнотите...

Зарадвах се 200 евро спечелих за такава работа,.. ау, добре е...Започнахме...

След малко Етиен пак се сви,хвана главата си

- Петро, не мога... - с усилие каза и седна

- Не се безпокой , Етиен,.. мога и сам...почини си

Подготвях сам палетите,.. количката,.. подреждах ги на мястото,.. Поех си дъх, свърших, оня преброи кашоните, отметна нещо ,... прибрах подписаните документи

- Етиен, добре ли си - видях го прежълтял седящ в каросерията - Хайде ставай, свършихме,..Дай

ключовете,.. прибираме се,...Дръж се още няколко часа жив до в къщи

Настъпих газта по магистралата, погледнах към смълчания Етиен,.. той спеще, дишаше разномерно

той спеше, умората го бе сломила...

След няколко часа умората нападна и мен,..мигах учестено,.. започнах да си пея, от Марсилезата до Вятър ечи, Балкан срене...от Тумбалалайка до тромпета на Луис Амстронг....

Часът бе 15.39 когата спрях пред къщичката си,.. спящо време.

Помогнах на Етиен да слезе и полусънен го поставих на леглото, хвърлих отгоре му някаква завивка...Скрих камиона зад складовете,.. със залитане се добрах  до другото легло...

Колко време съм спал не помня,.. лек шум от кухнята ме разбуди,.. погледнах с едно око , Матилда, нещо правеше там,..умората пак надделя, заспал съм...

Сепнах се изведнъж,..Матилда бе седнала пред нас на стола и нежно ни гледаше,.. сякаш казваше , ти Пиетро си десетото ми дете...равното дишане на Етиен ме успокои, жив е.

О, дотътрихме се живи,.. след малко и той се размърда.

- Етиен, мон шер - нежно го разбуди Матилда и продължи на техния си диалект,.. той й отговаряше,сочеше с очи или с ръка към мен,.. нищо не разбирах от диалога им

Матилда се приближи към мен, помилва лицето, косата ми

- Пиетро, благодаря,.. ти си истински човек..- промълви тя

А Етиен извади омачканите пари от джоба си

- Ето твои са,.. ти работи по-вече,.. ти ме спаси

Погледнах смачканите евра,..после Етиен, после Мтилда

- Нее, тези пари са за всички,.. ще стигнат за едно малко празненство на цялото семейство, нали

Вечерта мина в смях , Етиен разказваше отначало на френски, после емоционално започна на наречието им, а ние със снахите и децата гледахме и макар и неразбиращи се смеехме,.. после Мабрука превеждаше и от ново всички се смеехме искренно..

Погледите ни с Мабрука се срещаха, сякаш се питаха '' Искаш ли ме...'', '' А ти, искаш ли ме..''

и в отговор, като че ли само въртяхме глави неодобрително..

Усещах нещо тягостно,.. физическа умора навярно,или психическа от монотонността,.. работа, работа и отново работа,.. Без обич, без нежност и ласки,е може да ги имам, но искам ли ги.,.

            Месецът се изтърколи бързо...

- Пиетро, ела да ти дам заплатата за месеца - каза една вечер Матилда - Подпиши тук и ето ти плика с парите...О, то даже и не си любопитен каква заплата ти е отредил мосю Хари.

Колко може да е, просто е- размишлявах на ум - Харалампи каза годишно 22   плюс 3 бонус...

22000 делено на 12 месеца,...значи не по-малко от 1800 са,...Преброих ги 1500 евро...

Запазих самообладание, за работа от 12-18 часа на ден,..ей, това Харалампито, по-опасен и от потосмукачната система на Тейлор и Форд,...И каква стана най- накрая,... няма пари, няма любов...

а,какво правя аз тука...до кога експерименти с живота си

- Матилда, искам да се срещна с мосю Хари,.. възникна проблем в Гърция, трябва да си отида и ще се върна за есенната кампания - казах  след два дни на Матилда с такъв спокоен тон, че и аз си повярвах///

Някаква секретарка ме заведе до вратата, съобщи за моята особа и ми направи път да мина..

- Мосю Хари, извинявайте за безпокойството, трябва да се прибера, и без това работата намаля, и ще се върна за кампанията, гроздобер, вино,...Хареса ми тук, не знаех, че има и по-добри места по света от Атина,.. имате Емейла ми, и ще чакам да ме извикате..- заразправях аз и едва не се

разплаках от умиление - За един месец свикнах, все едно съм живял тук с години,.. Мога и утре да тръгна, имало автобус до Марсилия и от някое бюро там ще си купя самолетен билет...

Стъкмих най-добрата оферта да го прилъжа,.. не плаща нищо,..много ми пука какво ще каже Харито, дали ме пуска или не,...но, заради онези добри хорица Матилда, Етиен, а защо трябва да останат с лоши впечатления от мен,.. а Мабрука, какво ще си помисли '' Поредният мошенник в живота ми,.. добре, че не се поддадох..''

Харалампи ме погледна, даже окото му не трепна

- Да, може при тези условия, ние сме много доволни от работата ти,.. закрий си проблема и заповядай отново,.. знаеш къде е имението..Да, ето ти 200 евро, да се погрижиш за градината на мадам Рула докато си там....- позвъни, появи се секретарката и ме придружи до вратата

Бягството ми е осигурено,.. ще се обадя на госпожица Мабрука,.. ами ако реша да се върна, не е казано, че трябва да работя в Шато дьо Хари ала-бала .

- Госпожице Мабрука, ще си ходя за два-три месеца и реших да се обадя,.. утре тръгвам с автобуса за Марсилия и оттам самолет за Атина...

- Пиетро, ако искаш мога да те закарам до летището, ще ми бъде приятно,..или като се върнеш да се обадиш тогава да те превозя до имението..,-  промълви тя

Меринда и Етиен приеха новината сдържано, спогледаха се,..сякаш се питаха '' Дали без да питаме мосю Хари, да го откараме до летището '',.. спестих й го, като казах, че ще пътувам с автобуса, все пак аз си заминавам, а те остават тук

- Е, ще се видим след  два месеца - весело им подвикнах

              Автобусът се виеше по пътя между лозята, в които до вчера бумтях с трактора...

              Облекчено въздъхнах...

              През стъклото се виждаха предградията на Марсилия,... назад остана тежкия месец безплатна работа,и както модерно се изразяват поети и писатели, голяма несподелена любов,за която си мислех и бях готов на всичко... ако е имало такава..

/ следва /