30 may 2019, 23:25

Чудовище

  Prosa
864 4 5

Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа. 

Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болната струна в моята психика. Невъзможно бе да туря рамки на този океан от чувства. Изпивайки и обсебвайки целият ми живот, аз бях на ръба на лудостта. 

Колкото и да искам да кажа, че това е история за любов, не мога. Това е история за самия Ад. 

И с времето спрях да се страхувам от чудовищата под леглото си. Веднъж обичах едно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелина Чаушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...