30.05.2019 г., 23:25 ч.

Чудовище 

  Проза
693 4 5
Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа.
Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болната струна в моята психика. Невъзможно бе да туря рамки на този океан от чувства. Изпивайки и обсебвайки целият ми живот, аз бях на ръба на лудостта.
Колкото и да искам да кажа, че това е история за любов, не мога. Това е история за самия Ад.
И с времето спрях да се страхувам от чудовищата под леглото си. Веднъж обичах едно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелина Чаушева Всички права запазени

Предложения
: ??:??