May 30, 2019, 11:25 PM

Чудовище 

  Prose
544 4 5

Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа. 

Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болната струна в моята психика. Невъзможно бе да туря рамки на този океан от чувства. Изпивайки и обсебвайки целият ми живот, аз бях на ръба на лудостта. 

Колкото и да искам да кажа, че това е история за любов, не мога. Това е история за самия Ад. 

И с времето спрях да се страхувам от чудовищата под леглото си. Веднъж обичах едно.

© Нелина Чаушева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??