Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа.
Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болната струна в моята психика. Невъзможно бе да туря рамки на този океан от чувства. Изпивайки и обсебвайки целият ми живот, аз бях на ръба на лудостта.
Колкото и да искам да кажа, че това е история за любов, не мога. Това е история за самия Ад.
И с времето спрях да се страхувам от чудовищата под леглото си. Веднъж обичах едно.
© Нелина Чаушева Все права защищены