4 мин за четене
Тъкмо се бръкнах да плащам кафето си и непознат глас към сервитьорката...
- Госпожице, аз ще платя кафето на господина,.. дайте още три кафета и три води...
Погледнах '' благодетеля ''си,.. симпатичен мъж добре облечен,..до него прекрасна госпожица с бяло лице, черна коса, лек грим около очите,... с пастелено червило.
- Чичо Пешо, не ме позна, нали,.. циганчето Биньо бе,..сети ли се, ..циганчето Биньо - и се засмя дружелюбно
- Бинчо, наистина не те познах,.. разхубавил си се, бе - станах и го прегърнах - А тази госпожица, да не е новата ти жена,.. хубавица е.
- Не бре чичо Пешо, .. внучката е, на големия син дъщерята,.. тя не знае български още, нали е родена във Франция,... ама полека - лека ще се научи ...Сюзан, това е чичо Пешо - и започна да й обяснява на френски...
Мобилизирах познанията си по френски език
- Матмуазел, много сте хубава,.. браво...
Тя се усмихна лъчезарно...
Още от преди много време лозята ни бяха едно до друго,.. родата им беше от така наречените
български цигани, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse