Циганчето Биньо

          Тъкмо се  бръкнах да плащам кафето си и непознат глас към сервитьорката...

- Госпожице, аз ще платя кафето на господина,.. дайте още  три  кафета и три води...

Погледнах '' благодетеля ''си,.. симпатичен мъж добре облечен,..до него прекрасна  госпожица с бяло лице, черна коса, лек грим около очите,... с пастелено червило.

- Чичо Пешо, не ме  позна, нали,.. циганчето Биньо бе,..сети ли се, ..циганчето Биньо  - и се засмя дружелюбно

- Бинчо, наистина не те познах,.. разхубавил си се, бе - станах и го прегърнах - А тази госпожица, да не е новата ти жена,.. хубавица е.

- Не бре чичо Пешо, .. внучката е, на големия син дъщерята,.. тя не знае български още, нали е родена във Франция,... ама полека - лека ще се научи ...Сюзан, това е чичо Пешо - и започна да й обяснява на френски...

Мобилизирах познанията си по френски език

- Матмуазел, много сте хубава,.. браво...

Тя се усмихна лъчезарно...

           Още от преди много време лозята ни бяха едно до друго,.. родата им беше от така наречените

български цигани, но бели, чисти и спретнати хора,.. дядо Биньо ги вардеше лятно време и никой не смееше да краде грозде, бяха дружки с моя дядо тогава,.. нямаше различия, че този бил българин,

онзи турчин или български циганин, не бях чувал да се делят на такива или онакива,.. помагаха си.

Дядо Биньо имаше магаре и есен и пролет ореше нашето лозе,.. моят дядо му купуваше син камък и теозол за пръскане... Бяха работливи, честни  и некрадливи хора,... давахме  дрешки и обувки  от нашите деца за Биньо и братчето му...баба все ще им даде я  някоя сладка, я бонбончета...

           Биньо започна работа при нас в Гоското стопанство, все се шегуваше с другите

'' Какъв ром съм аз,,.. чист циганин съм си,.. ама нали е модерно сега  ром,... ром с '' Алтай ''...

Аз съм си циганин, ама цигански работи не правя...''

От тогава  му остана циганчето Биньо....

Идва един ден при мен

- Шефе, искам да ме изпратиш в Коми, дървосекач ли, строител ли, каквото дойде...

Замина...изпратихме го в Усогорск...

Минаха няколко месеца, Биньо цъфна в управлението, върнал се,... край с Коми...

- А, циганин, защо се върна , бе..- подкачаха го другите

- Щото много мрази....

- Е, колко толкова много мрази, бе - не го оставяха на мира

- Ам' толкова, колкото у нас лятоска пече...- отговаря филосовски той

Пийнахме от кафето...

- Е, Биньо разправяй, къде се изгуби в демократичната пушилка...

- Ами нали мен и Станка, жената де, ни съкратиха от фирмата,... бре тук работа, бре там работа - няма...децата малки,.. не излизат да играят с другите деца, Бре имаме само по две ръце,... здрави сме,.. да вървим по света,... не знаем езици. Добре, че от прогимназията учихме френски, платихме на една учителка по френски да се занимава с мен и Станка за 15 дена,.. имахме някой-друг лев спестени и един ден на автобуса с децата,... и хоп в района на Бордо. Трудно, много трудно беше,... започнахме на лозовите масиви, от сутрин до вечер  работа,.. децата на училище с децата на другите работници,.. другите бяха от Тунис, Мароко,.. от Алжир, децата покрай тях бързо изучиха

езика,...Нали от тук имах книжка за тракторист, за камион,... та ме качиха на трактор,.. после на камион,.. живнах малко. Сега съм отговорник на пълначната линия,.. Станка пък, е на заготовката...

Децата завършиха и университет, и те са в същата фирма,.. а снахите ми са французойки,.. даскали,

учителки , исках да кажа, де...Ето Сюзан е най-голямата внучка, догодина завършва...Накупихме си къщи там,.. здрав ли си, работиш ли, страшно няма,... няма да останеш гладен и жаден....

Сюзан избърбори нещо на френски,... Биньо скумфузено преведе

- Внучката казва, че само аз съм  говорил, а не й превеждам,  и не сме пиели кафе..-  почеса се  зад ухото , и продължи - Даже направихме и тук две къщи на децата., ако си минавал наскоро през новия квартал, там са,.. нали всяка година си идваме за един месец,.. но ходим на минерални бани или на Балкан, имаме си океан във Франция ..

Госпожицата  внимателно слушаше и сякаш попиваше всичко преведено й от Биньо, кимаша одобрително и с усмивка  на уста...

             Слушах го и аз,.. ето вместо да се оплаква от живота, да върви по лоши пътища, или да се реди на опашка за помощи, Биньо е избрал най-правилното  решение...

Така е, лесно няма, хлябът винаги е с кора...

Изпратих ги до колата им, нов модел Ситроен С5, не се оглеждаше за реакцията на минувачите наоколо '' Виждате ли, каква кола имам..., но не ми завиждайте, иска се здрава работа...''

Пожелахме си здраве и успехи...

Помахах им за довиждане....