9 nov 2023, 17:23
Цигари
5 мин за четене
Нямам цигари и ме хвана абстиненцията. Прерових цялата къща и не намерих, дори и фас. Дванайсет през нощта е и реших да се пробвам в квартална кръчма. Тя никога не затваря. Всъщност не е заведение, а някаква тенекиена барака. Влизам и в средата на тавана свети мъждива крушка, оплюта от мухи. Няма никой освен, някакво старче на масата в ъгъла. Изкашлях се силно, дано излезе кръчмарят, обаче реакция нула. Отивам до човека-сянка.
- Извинете, има ли човек в заведението?
Не вдигна глава, само изфъфли:
- Ти мене, уважаваш ли ма, като човек или не ма?
- Уважавам те, разбира се. Просто питах за кръчмаря.
- Такъв нема.
- И как да си купя цигари?
- Ша та черпя една.
Най-накрая вдигна глава и се втрещих... Никой, пиян, като тараба с мътни очи ме гледаше.
- Ти пък, какво правиш тука?
Главата му пак увисна.
- Ко ли прая и аз тука... А, забрайх та. На ти ина цигара. ...
- Извинете, има ли човек в заведението?
Не вдигна глава, само изфъфли:
- Ти мене, уважаваш ли ма, като човек или не ма?
- Уважавам те, разбира се. Просто питах за кръчмаря.
- Такъв нема.
- И как да си купя цигари?
- Ша та черпя една.
Най-накрая вдигна глава и се втрещих... Никой, пиян, като тараба с мътни очи ме гледаше.
- Ти пък, какво правиш тука?
Главата му пак увисна.
- Ко ли прая и аз тука... А, забрайх та. На ти ина цигара. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Гедеон Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
