Нямам цигари и ме хвана абстиненцията. Прерових цялата къща и не намерих, дори и фас. Дванайсет през нощта е и реших да се пробвам в квартална кръчма. Тя никога не затваря. Всъщност не е заведение, а някаква тенекиена барака. Влизам и в средата на тавана свети мъждива крушка, оплюта от мухи. Няма никой освен, някакво старче на масата в ъгъла. Изкашлях се силно, дано излезе кръчмарят, обаче реакция нула. Отивам до човека-сянка.

- Извинете, има ли човек в заведението?

Не вдигна глава, само изфъфли:

- Ти мене, уважаваш ли ма, като човек или не ма?

- Уважавам те, разбира се. Просто питах за кръчмаря.

- Такъв нема.

- И как да си купя цигари?

- Ша та черпя една.

Най-накрая вдигна глава и се втрещих... Никой, пиян, като тараба с мътни очи ме гледаше.

- Ти пък, какво правиш тука?

Главата му пак увисна.

- Ко ли прая и аз тука... А, забрайх та. На ти ина цигара.

Извади голяма, златна табакера и я отвори. Вътре беше пълна с цигари "Слънце". Взех си една.

- Тия цигари, откъде ги имаш? Май от 40 години не ги произвеждат.

- Земи си ощи. Аз ни пуша, затуй ги имам.

- Е, щом не пушиш, за какво са ти?

- За спомен, чи съм пушил.

- Имаш ли огънче?

Сега пък извади златна запалка Zipo. Вдишах дълбоко и усетих успокоение.

- Знаеш ли, откъде да си купя цигари по това време?

Залитайки се изправи, хлъцна и ми съобщи:

- Ша та закарам. Имам такси.

- Не, благодаря! Ти едвам стоиш на краката си.

- Ти дан мислиш, че таксито ми е, кат на Флинстоун и да го бутам с крака.

- Де да беше така, щях да се зарадвам.

Залитайки тръгна към някаква врата. Последвах го и излязохме в малък двор. Там отново се изумих. Беше паркиран жълт ролс-ройс с надпис "Такси - Амин". Някой беше задраскал и-то и отгоре се мъдреше "А". Така надписът бе "Такси-Аман". Седнах на предната седалка и се чувствах, като Рокфелер. Всичко беше с меки кожи, абаносово дърво и злато. Никой на няколко пъти се опита да се качи, падайки, но накрая успя.

- И такаааа... Къде има цигари в полунощ?

- Как къде?! В Ада.

- Прав си, като ме блъснеш при такова нафиркване и двамата сме в Ада.

- Ни са бой. Колата има автопилот. Аз стоя на волана за парлама.

Потеглихме по безлюдното шосе и изведнъж колата пропадна в някаква дупка. Извиках , а Никой ме погледна с мътни очи:

- Споко, пич... Туй е пътя за Ада.

Пътувахме в някакъв тунел и после отново бяхме на шосе, ама прашно и без асфалт. Отстрани по банкета имаше купища от разхвърляни неща. Първото, което ми грабна вниманието, бяха големи, бели крила и то не един чифт.

- На кого са тия крила?

- Ааа, на ангелите.

- Моля, ангели в ада? Ти чуваш ли се!

- Ми да, мноу ангели отиват на почивка в ада. Особено пенсионерите. Топло, приятно, кат ваканция в тропиците. Дават им по ина вила да обръщат летуващите или да ги масажират във врялото джакузи тия, коит са на спа процедури.

По пътя имаше и купчини пари, бижута, злато и всякакви скъпоценности.

- А, парите и другите работи?

- Сички лакомии, кога умират награбат, коет са граби на Земята и го мъкнат на оня свят, ама пътя е много и изтощителен, затуй ги фъргат малко, по малко и накрая остават голи.

Изведнъж се появи червена бариера на пътя и от нищото изскочиха две тъмни сенки.

- Накъде отивате? Ооо, Никой ти ли си бе, авер?

- Амчи, аз съм бе. Тръгнали сме за цигарки.

- Давай, минавай.

И бариерата се вдигна.

- Защо те пуснаха към Ада, нали пътя е еднопосочен?

- Не им вярвам на простотиите за Ад и Рай и затуй ма пускат.

Наближихме някаква огромна врата от ковано желязо с инкрустирани златни пламъци. Отпред имаше навалица и всички бяха голи. Никой натискаше клаксона, като луд, за да се разкарат. Спряхме пред портите и моят шофьор излезе. Веднага го посрещнаха някакви рогати облечени в червени ливреи, като пиколо пред скъп хотел.

- Оооо, Никой, ко прайш, пич? - каза единият.

- Анчи за цигарки ве, брато.

- Свършиха, брато. Обърни и виж у чистилището, ама май и там нема. Ку не, в Рая има, ама са мноу скъпи.

- Леко дежурство, пичуе.

Никой влезе в колата и дрифтирайки обърна, като помете някои от чакащите. След това поехме по стария път, подминахме бариерата и стигнахме до кръгово движение. Навигацията с мек, гърлен глас съобщи:

- На втората отбивка, влезте и продължете направо, след това е избраната дестинация за Чистилището.

Карахме по шосето и отстрани за мое учудване имаше двойки, които правеха секс, някои пиеха алкохол от бутилки в книжни торбички, други се дрогираха и какво ли още не. Имаше и такива, които се смилаха от бой, стреляха се, или се ръгаха с ножове.

- Тия, защо правят това?

- Щото са им казали, че всички тия неща са забранени в Чистилището и в Рая и си наваксват преди да влязат.

Пред нас се появи голямо стъклено хале, което много ми приличаше на съвременна аерогара. Вътре беше страшна лудница, в която всеки се щураше без посока. Никой, отиде пред едно гише с надпис "Цигари". там стоеше много красиво момиче на щанда.

- Маце, цигарки?

Тя му се усмихна.

- Никой, това в чистилището е рядка стока, но мога да ти предложа под рафта електронни цигари.

- Ало, готината! Не искам да пуша пара, а тютюн.

- Ами, тогава си за Рая.

По говорителите постоянно повтаряха:

- Всеки, който носи някакъв багаж освен тялото си да го остави на съхранение в багажното.

- Никой, къде е туй багажно?- невинно попитах.

- Ей там, има надпис "Тоалетна". Там е багажното. Що, ходи ли ти са?

- Неее, просто питам.

- Заминаваме към Рая. Само там са останали цигари.

И потеглихме...

                                                      Следва продължение