Цигулар
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменната сграда, до която се намирах. Завървях към звука като омагьосан. От цигулката на музиканта излизаха омайни звуци, които не бих могъл да опиша. Под дървения лък се редяха чудни ноти, които като малки птички политаха и запленяваха всеки случаен минувач, карайки го да спре и да послуша. Музиката пълнеше деня с радост и караше хората да се усмихват.
До малкия фонтан, замръзнало от студа, седеше малко бедно момче. Седеше и слушаше... Не знаех откъде е намерил двете монети, които държеше в посинялата си от студ ръка, но с очите си видях как детето се изправи, отиде до музиканта и с лека усмивка пусна монетите си в дървения калъф за цигулка, който от известно време се намираше в краката на онзи ок ...