Балонче. Розово балонче. С лилава връвчица. Реещо се във въздуха. Свободно. Симпатично. Меко, но все пак пълно. Не с въздух! С надежда. С вяра. С нежност. С копнежи. С невинност.
Колко е красив светът! Колко много неща могат да се направят в него! (Забравих да кажа, че балончето е пълно и с амбиции) Я! Какво интересно остро... ПУК!
Балончето ни порастна. Порастанаха го. Просто го боднаха и то изведнъж порастна.
Надолу грациозно и бавно пада бледорозово нещо. А на пода се пльосва петно. Залепнало за дъските и усещащо, че нещо не е наред. Прозрачно петно. Плоско и грозно. Без мечти. Без надежда. Без вяра. Дори без следа от невинност. Най-обикновено, почти незабелязващо се петно. Едно малко нищо.
Колко е грозен светът от тук! Отдолу всичко изглежда някак... голямо. Грозна работа! Да пробвам да отида горе? Твърде много усилия се искат. А пък тук не е толкова зле... ако се загледаш... ако много се загледаш... и все пак ми е добре.
Ама какво е това? Розово петно?! Как грози прекрастната ми прозрачност! Ще го изчегъртам веднага! На момента!Тутакси! Ще ми разваля то прозрачността!
Така е по-добре! Макар нещо да ми липсва... Какво ли е?
© Алиса Todos los derechos reservados