Да напишеш разказ
Беше обикновено, слабичко момиче. Поради ниският й ръст изглеждаше на по-малка. Имаше големи, черни очи скрити зад още по-големи, грозновати очила. Носеше косата си леко рошава, оформена в небрежен кок. Обличаше се спортно с избелели дънки или удобни клинове.
В училище странеше от съучениците си. Всъщност чувствата бяха взаимни. Те също не я забелязваха, дори избягваха. В началото изолацията й тежеше, но с времето свикна.
Да си невидим имаше своите предимства. Никой не те закача, обижда или завижда. Хората се държат естествено, спокойно, пропускайки твоето присъствие.
Мислеха я за безобидна, знаеха, че не клюкарства. Когато избухваха типичните, момичешки караници за някой хубавец, тя беше последната заподозряна пречка.
Водеше спокоен живот. Понякога в междучасията се зачиташе в някоя любима книга скрита под чина й. Това бяха нейните кратки бягства от действителността. Предпочиташе да е далеч от всички, препускайки волна чрез своето въображение.
И ето сега седеше в автобуса отново тиха и почти невидима. Според околните гледаше разсеяно през прозореца, но всъщност правеше друго.
В замъгленото стъкло тайно се любуваше на Него. Той стоеше изправен в очакване на спирката си. Тя не знаеше откъде се качва, но знаеше къде ще слезе и ще я остави самотна. Наблюдаваше го внимателно. Винаги беше красив като древногръцки бог. Никога нямаше да я забележи, както боговете бяха слепи за простосмъртните. Понякога истината я натъжаваше, а друг път се подсмихваше дяволито:
" - Никой не може да ми забрани да го обичам. Когато искам, заедно ще препускаме по безбрежни, пясъчни дюни, ще се гмуркаме сред буйни водопади или ще танцуваме влюбени под ярките цветове на дъгата."
Една обикновена сутрин се качи премръзнала в автобуса. Вътре беше топло, но нямаше свободни места. Единственото незаето беше до нейния гръцки Аполон.
Смутена тя го доближи.С типично момчешка непохватност, той не стана да й направи място. Присви се на седалката в очакване да го заобиколи и да седне до прозореца. За съжаление през това време автобусът изфорсира лошо. Момичето изгуби равновесие и се озова в скута му. Стресиран да не падне той я прегърна силно. Идваше й да потъне в земята от срам. Усети как лицето й пламна, а пред очите й притъмня. Бързо се съвзе. Намести се до него притихнала. Чувстваше се толкова неловко, че забрави да се извини. Залепи нос на прозореца и втренчи невиждащ поглед навън. Дори нямаше желание да го наблюдава чрез стъклото! Искаше й се да не се беше качвала в автобуса или най-добре - той да не съществуваше.
Слезе на спирката леко замаяна. Вървеше към училище и обмисляше какво ще стане. Беше уверена, че ще я забрави. Нямаше начин! За него едва ли е било нещо особено. През целият ден беше разсеяна.
Вечерта преди да заспи реши да почете от любимата си книга. Не можеше да се съсредоточи. Мислите й се лутаха неспокойни.Трябваше да го преодолее, но как? Изведнъж се сети за странната мисъл: "Фактът, че е неправдоподобно, не означава, че е невъзможно".
На устните й грейна усмивка. Хрумна й нещо лудо. Тя взе няколко бели листи. Понякога съчиняваше стихове, но сега беше различно. В нея бликаше нова сила. Беше необуздана. Не след дълго написа първият си разказ: "Любов под дъгата".
P.S. Изречението "Фактът, че е неправдоподобно, не означава, че е невъзможно" е цитат от "Книга на възможностите" на Аблерт Либерман.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Има нещо вярно в това което предполагаш.
