20 ago 2009, 23:13

Да поблагодариш или да проклинаш

  Prosa » Otros
930 0 0

Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, разбирам, че това е момиче. Късо подстригано, не много красиво, но защо виждам това? Нещо ме тегли, строполен ангел в река от сълзи на рози. Искам да й помогна, но тя ще рече ли? Сама си го причини, но аз я открих.  Моята душа я позна. Спри. Недей си отива. Аз те познавам, не мога без теб. Само миг остани и познай ме и ти. Ангелът надига за последно гърди и заспива без да продума. Очите - широко отворени, впити в мен - прокапаха. Музиката спря. Образът изчезна. Всичко бе свършило. Лек вятър подухваше снагата ми. Краката бяха вкочанени от студените плочки. Срещу мен стоеше ножът. Нещо в мен бе умряло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...