20 ago 2009, 23:13

Да поблагодариш или да проклинаш

  Prosa » Otros
926 0 0

Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, разбирам, че това е момиче. Късо подстригано, не много красиво, но защо виждам това? Нещо ме тегли, строполен ангел в река от сълзи на рози. Искам да й помогна, но тя ще рече ли? Сама си го причини, но аз я открих.  Моята душа я позна. Спри. Недей си отива. Аз те познавам, не мога без теб. Само миг остани и познай ме и ти. Ангелът надига за последно гърди и заспива без да продума. Очите - широко отворени, впити в мен - прокапаха. Музиката спря. Образът изчезна. Всичко бе свършило. Лек вятър подухваше снагата ми. Краката бяха вкочанени от студените плочки. Срещу мен стоеше ножът. Нещо в мен бе умряло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...