20 авг. 2009 г., 23:13

Да поблагодариш или да проклинаш

931 0 0

Искряща кръв капе по гладкото острие. Молекули ДНК се плъзгат по студената стомана и се размазват по плочките. Образувалата се форма смътно наподобява сърце. Донорът прави крачка и стъпва върху него. Отнякъде се чува баладичен рок... той бълнува от кръвозагубата. Вглеждайки се по-добре в жертвата, разбирам, че това е момиче. Късо подстригано, не много красиво, но защо виждам това? Нещо ме тегли, строполен ангел в река от сълзи на рози. Искам да й помогна, но тя ще рече ли? Сама си го причини, но аз я открих.  Моята душа я позна. Спри. Недей си отива. Аз те познавам, не мога без теб. Само миг остани и познай ме и ти. Ангелът надига за последно гърди и заспива без да продума. Очите - широко отворени, впити в мен - прокапаха. Музиката спря. Образът изчезна. Всичко бе свършило. Лек вятър подухваше снагата ми. Краката бяха вкочанени от студените плочки. Срещу мен стоеше ножът. Нещо в мен бе умряло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...