Влизам в тихата стая на пръсти и веднага усещам миризмата... миризмата на нещо нежно, мило, изпълнено с невинност и доброта. В кушетката се вижда малко бяло вързопче. Отивам до него и виждам малкото бебешко личице... спокойно и изпълнено с живот! Седя и го гледам... не мога да откъсна очите си от това малко съзнание, даряващо ми толкова много щастие! Малкото му личице се усмихва в съня си... и аз се усмихвам също. Продължавам да стоя все така неподвижна и втренчена в новороденото дете. Гледам го и си мисля колко е малко и невинно, колко лесен е животът му... сега.
След време и то ще трябва да се сблъска със всички неправди и несгоди в човешкия живот. И то ще се влюби някой ден, и то ще бъде наранено, ще вкуси и от горчилката, ще изпита и щастието! Но сега тези събития са толкова далечни... толкова нереални изглеждат те в момента. Малкото вързопче се размърда... бебчето отвори мъничките си очички и размаха с ръцете си. Приближих се до него... постоях няколко секунди и се полюбувах на красотата му. Взех го в себе си. Бях толкова скована, не смеех да мръдна... всяко едно мое движение рискуваше това малко създание, всяка една моя погрешна крачка щеше да му се отрази. Бавно се приближих до леглото и седнах с малкото създание в ръцете си. Господи, колко красиво бе то! Колко живот се четеше в очите му... държейки това
дете в себе си се и аз се почувствах жива! Усещането беше... необяснимо. Неописуема е силата, която въздейства върху теб, когато държиш новородено в ръцете си! Няма как да опиша, това което чувствах... Продължавам да стоя така, застинала пред малкото бебе, което мърдаше неспокойно с крачетата си. Толкова доброта излъчваше то, непокътната чистота... то бе живо в най-истинския смисъл на думата!