Влизам в тихата стая на пръсти и веднага усещам миризмата... миризмата на нещо нежно, мило, изпълнено с невинност и доброта. В кушетката се вижда малко бяло вързопче. Отивам до него и виждам малкото бебешко личице... спокойно и изпълнено с живот! Седя и го гледам... не мога да откъсна очите си от това малко съзнание, даряващо ми толкова много щастие! Малкото му личице се усмихва в съня си... и аз се усмихвам също. Продължавам да стоя все така неподвижна и втренчена в новороденото дете. Гледам го и си мисля колко е малко и невинно, колко лесен е животът му... сега.
След време и то ще трябва да се сблъска със всички неправди и несгоди в човешкия живот. И то ще се влюби някой ден, и то ще бъде наранено, ще вкуси и от горчилката, ще изпита и щастието! Но сега тези събития са толкова далечни... толкова нереални изглеждат те в момента. Малкото вързопче се размърда... бебчето отвори мъничките си очички и размаха с ръцете си. Приближих се до него... постоях няколко секунди и се полюбувах на кр ...