Jun 27, 2007, 9:37 AM

Да се почувстваш жив

  Prose
1.2K 0 0
1 min reading
Влизам в тихата стая на пръсти и веднага усещам миризмата... миризмата на нещо нежно, мило, изпълнено с невинност и доброта. В кушетката се вижда малко бяло вързопче. Отивам до него и виждам малкото бебешко личице... спокойно и изпълнено с живот! Седя и го гледам... не мога да откъсна очите си от това малко съзнание, даряващо ми толкова много щастие! Малкото му личице се усмихва в съня си... и аз се усмихвам също. Продължавам да стоя все така неподвижна и втренчена в новороденото дете. Гледам го и си мисля колко е малко и невинно, колко лесен е животът му... сега.
След време и то ще трябва да се сблъска със всички неправди и несгоди в човешкия живот. И то ще се влюби някой ден, и то ще бъде наранено, ще вкуси и от горчилката, ще изпита и щастието! Но сега тези събития са толкова далечни... толкова нереални изглеждат те в момента. Малкото вързопче се размърда... бебчето отвори мъничките си очички и размаха с ръцете си. Приближих се до него... постоях няколко секунди и се полюбувах на красотата му. Взех го в себе си. Бях толкова скована, не смеех да мръдна... всяко едно мое движение рискуваше това малко създание, всяка една моя погрешна крачка щеше да му се отрази. Бавно се приближих до леглото и седнах с малкото създание в ръцете си. Господи, колко красиво бе то! Колко живот се четеше в очите му... държейки това
дете в себе си се и аз се почувствах жива! Усещането беше... необяснимо. Неописуема е силата, която въздейства върху теб, когато държиш новородено в ръцете си! Няма как да опиша, това което чувствах... Продължавам да стоя така, застинала пред малкото бебе, което мърдаше неспокойно с крачетата си. Толкова доброта излъчваше то, непокътната чистота... то бе живо в най-истинския смисъл на думата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...