16 abr 2018, 13:11

Да се влюбиш на гробището

  Prosa » Relatos
912 0 2
1 мин за четене


 

Когато преди година катастрофата ѝ го отне, светът и се срина. Днес болката беше все така силна, но тя като, че свикна с нея. Беше пролет и цветята, които засади на гроба му цъфтяха и ухаеха в цялата си прелест. Седя дълго на студения бетонов ръб, взряла се в снимката му. На тръгване друго оградено място привлече вниманието и. За момент завидя на хубавата градина зад оградата. Сякаш забрави че там някой спи последния си сън и някой от скръб е направил тази градина, също като нея. До паметника стоеше млад мъж... на снимката, млада жена. И той се взираше в отишлите си очи..., също като нея преди малко. Отмина...
След няколко дни и двамата пак бяха там. Той влезе след нея в малкия параклис да запали свещичка. Погледнаха се... кога се заговориха не разбраха. Една и съща катастрофа беше отнела сърцата им. Гробището им ги върна.
– Знаете ли, кога разбрах, че той е моето прераждане? – попита булката, без да очаква отговор от гостите.
– Когато той каза, че живота и жената от снимката на паметника са като листо на цвете. Фини и лесно раними. Един по хладен полъх и ги няма, едно грешно движение или стъпка и са унищожени. Дори ние да внимаваме, някой друг може да ги смаже... Всички в залата мълчеха... Младоженецът гледаше булката с обожание, възхищение и вярност почти до маниакалност.  Тя попиваше този поглед и цъфтеше. Кой можеше да предположи, че ще се влюбят на гробището. А датата беше онази същата, която преди време отне сърцата им.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...