Да си жена...
Не се става жена, раждаш се жена. И не, нямам предвид съвременния стереотип за "напомпаната" мацка, която се показва във всяка реклама. Имам предвид онези жени, които ходят с увиснато коремче и стрии след малките си деца, тези, които готвят с едната ръка, а с другата държат детето си. Тези жени имам предвид. И как се става такава жена? Изобщо не е лесно. Не мога да кажа, че съм такава, може би се опитвам, но не ми стигат силите. Нямам опората, която трябва да има такава жена. Онази опора, на чиито гърди лягаш вечер уморена и чуваш едно едничко; "Ти си върха". И след, като няма такава опора, как да бъда такава жена? Ще бъда, защото такива жени носят със себе си страст, сила и ухание. Ухание на дом, на уют, на топлина. И тези жени дават на живота само урок, нищо повече. Не получават аплодисменти, нито награди, нито дори похвала. Те получават само едно ; "ех, да имах жена, като теб" и "ех, да те бях оценил на време". Не бъди такава жена ! Бъди си посредствена, глупава и слаба. Слаба визически, за да има кой да ти каже - "остави на мен".
Да бъдеш жена не е хубаво. Хубаво е в очите на другите, оценяваме се жените една-друга. Да си жена е тежко и самотно. Живот изпълнен със сълзи и самота. Не бъди жена, бъди щастлива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Ранкова Todos los derechos reservados
