19 feb 2016, 7:27

Да те помня

  Prosa
823 0 2
1 мин за четене

 

  Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.

  И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си готов съм да изтръгна. Но нека ти да си добре, само за това се моля.

  Искам да те помня все така.Сякаш ангел, паднал от небето, ти дошла си да ме изкушиш и аз, о скъпа, аз предавам се под твойте грижи.

  Ти усещаш как хванала си ме, как изцяло съм под твоя власт. Но не се опияняваш, теб ти стига любовта ми.

  Искам да те помня все така, положила глава върху леглото. Разляла течно злато, преливащо около теб като ореол. Аз прокарвам пръсти през копринената ти коса, докарващ ти весела усмивка. 

  О, да, аз искам да те помня все така. Но умът ми го отказва. Аз те виждам уморена, бледа и нещастна. Положила си пак върху бялото легло, в бялата стая, но няма вече течно злато. Няма и копринена коса.

  И аз виждам как прокарваш ръка през голата глава, ронеща големи сълзи. И аз оставям те така, силите не стигат вече.

  Връщам се, но теб те няма. Тук е тихо без звънкият ти смях. Поглеждам с отвращение костюма, черен като самата Смърт. Но тя постигна свойта цел, взе си те обратно. Явно аз съм съгрешил, но за грешките ми плащаш ти, любима.

  И леко полагам аз цветя върху пръстта, червени като залеза зад мен. Проронвам аз сълза и стискам зъби победен. Прошепвам тихо - "Сбогом, любов." Знам, че ще се срещнем и знам, че дотогава ще те помня все така...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никол Стоичкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Повече клони към поезия, отколкото проза Но е хубаво
  • Сигурно има и малко влияние от великите... тук. Ето:

    "Аз искам да те помня все така
    бездомна, безнадеждна и унила,
    в ръка ми вплела пламнала ръка
    и до сърце ми скръбен лик склонила."

    Д. Дебелянов

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...