Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.

  И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си готов съм да изтръгна. Но нека ти да си добре, само за това се моля.

  Искам да те помня все така.Сякаш ангел, паднал от небето, ти дошла си да ме изкушиш и аз, о скъпа, аз предавам се под твойте грижи.

  Ти усещаш как хванала си ме, как изцяло съм под твоя власт. Но не се опияняваш, теб ти стига любовта ми.

  Искам да те помня все така, положила глава върху леглото. Разляла течно злато, преливащо около теб като ореол. Аз прокарвам пръсти през копринената ти коса, докарващ ти весела усмивка. 

  О, да, аз искам да те помня все така. Но умът ми го отказва. Аз те виждам уморена, бледа и нещастна. Положила си пак върху бялото легло, в бялата стая, но няма вече течно злато. Няма и копринена коса.

  И аз виждам как прокарваш ръка през голата глава, ронеща големи сълзи. И аз оставям те така, силите не стигат вече.

  Връщам се, но теб те няма. Тук е тихо без звънкият ти смях. Поглеждам с отвращение костюма, черен като самата Смърт. Но тя постигна свойта цел, взе си те обратно. Явно аз съм съгрешил, но за грешките ми плащаш ти, любима.

  И леко полагам аз цветя върху пръстта, червени като залеза зад мен. Проронвам аз сълза и стискам зъби победен. Прошепвам тихо - "Сбогом, любов." Знам, че ще се срещнем и знам, че дотогава ще те помня все така...