Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и потиснат. Връщах се към вкъщи след изморителен ден в училище, но никак не ми се прибираше, а исках да ходя бавно сред лекия, топъл и уютен дъжд цял ден. Стигнах да една автобусна спирка и реших да зачакам автобуса към дома. Там я видях за първи път. Въпреки всички тези години, още я помня съвсем ясно – прелестна и мека червена коса, нежни ръце, невинно, детско лице и още нещо, което и до днес, уви, не мога да разбера. В нея просто имаше нещо, което някои наричат чар, други сладост, трети по друг начин, ала всички говорят за едно нещо. Е, тя беше от горе до долу пълна с това. Зачаках автобуса леко притеснен от факта, че едно такова създание като нея може да внесе смут в цялото ми съзнание и да н ...