Събуди се с притеснителната мисъл "дано е събота", понеже инстинктивно усещаше, че закъснява за някъде, въпреки че беше толкова сънен, че не беше сигурен кой е и на кой свят е. Беше сигурен обаче, че закъснява, понеже имаше смътен спомен, че многократно беше натискал Снууз насън. Погледна телефона си и установи, че за малко му се е разминало да е събота - беше сряда и беше проспал времето за закуска... всъщност времето за каквито и да е сутрешни екстри. Закри очи с ръка и започна да потъва в блатото на брутална дилема. Надигна се, за да погледне през прозореца - прекрасен пролетен ден... ужас, някакъв дъжд да ръмеше поне, за да има някакво оправдание... Изпъшка драматично, стана, облече набързо дрехите, които беше разхвърлял наоколо преди да си легне и директно излезе.
Стигна до автобусната спирка, седна и загледа асфалта с дълбок и изпразнен от мисъл поглед - приличаше на нещо между медитиращ монах и лоботомиран пациент. Всъщност беше обикновен десетокласник. Разроши косата си. Тя и п ...