3 dic 2021, 9:49

Даскалски работи

  Prosa » Relatos
495 0 1
1 мин за четене

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. Все още минавах за „батко“ (уви, днес вече съм „чичко“), „Нокия“ 3310 все беше абсолютен хит на пазара за мобилни телефони, а в България познавахме само една-единствена социална мрежа – „Една жена каза“, в която приемаха без регистрация и мейл за потвърждение.

В една топла октомврийска вечер, след шестия час на втората смяна на СУ "Георги Брегов" гр. Пазарджик, взех чантата си и си тръгнах за вкъщи. Усещах как разпускам след дългия учебен ден и правех планове да се посветя на хубава книга или филм. Кампанията с входните нива беше отминала предишната седмица и имах възможност да „глътна малко въздух“.

Светлината от уличните лампи само засилваше сладостното предвкусване на заслужената ми почивка. Романтичното ми настроение не успя да развали дори мъжът от близката тераса, който допуши фаса си и го изхвърли на пътя, псувайки на висок глас някого, който го повика отвътре. Не успяха да го сторят и нецензурните надписи по стената на блока, които нечия трепереща неграмотна ръка беше завещала като спомен за идните поколения.

Но…Само 100-ина метра, след като излязох от училище осъзнах, че всъщност съм взел със себе си дневника. (Добрият стар хартиен дневник се беше превърнал в мой най-близък приятел, с когото всеки ден имахме какво да си кажем. Понякога той ме ядосваше, понякога аз него, но по някакъв начин все успявахме да постигнем съгласие по вечните екзистенциални въпроси като “Кой?”, “Кога?”, “Защо?” и “Как?” ).

Веднага се върнах обратно. Жените вече се канеха да заключват.

Лилянка ме посрещна с думите:

- Какво забрави, Иле?

Отговорих засрамено:

- Да оставя дневника.

Тя ме погледна с добрите си очи и се разсмя от сърце. После ми каза:

- Честито! Вече си истински даскал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз съм го правила това. 🙂Дневника съм носила в къщи, а в училище между ученическите тетрадки съм намирала по някоя фактура за ток и вода. Рисковите на професията.😁

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...