5 jun 2019, 23:52

Дебела клечка за зъби

  Prosa » Otros
646 0 1
1 мин за четене

                Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм сигурен, че липсата на тази осведоменост трябва да отваря яма в сърцата ни, защото тя открай време зее и като че ли не би се затворила никога. Европа е длъгнест червен килим, напредъкът – инстинктивно желан, но недостижим, боязливото движение на обърканото тяло наподобява блуждаеща стъпка на алкохолизиран тип. Добрите нрави не съществуват, а Бай Ганьо пие бира и звучно се оригва. Стомахът го боли заради прекомерното количество храна, което е поел. Той е спокоен, защото навън пече и мезетата са на масата. Нито една директива не може да му ги отнеме, тъй като ербапът отлично си знае правата и е готов да ги отстоява в най-висшите инстанциии. Няма да остави нещата така. У него се прокрадва неприятното усещане, че ако интересите на луканката бъдат нарушени, личността му ще се невротизира и ще се търкулне по неравните пътища на безвъзвратно изгубения разсъдък. Ще се ча̀лне – казано по друг начин. Всяка законодателна точка за Еманципирания е като безпомощно изкълчен глезен, опитващ се да финишира в надпревара със самия себе си.
                Мигновено небесният капак се покрива с тъмнолилави облаци и пред Ганьо глухо пада светлинно-звукова граната, която не избухва.
                „Дебела клечка за зъби!“ – възкликва той.
                И щастието продължава…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еха! Мъдро, леко саркастично... Чудесен си.

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...