72 мин за четене
... О, има толкова малко вяра в теб... - Вярата не спасява давещия се от смъртта.
Джеймс Кристоф
ГЛАВА ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ДЖОНАТАН САКЛИН
Джонатан Саклин беше като онзи прочут човек в лабиринта, който не смеел да излезе оттам и пазел ревностно територията си. Той бил толкова обсебен от тази идея, че накрая се самозатворил и изгубил всякаква представа за външния свят. Но живеел твърде добре според своите правила.
И не допускал никой да научи тайната му. Така прекарал близо петдесет години в пълна изолация.
Вундеркиндът разбираше и умееше да се справя с различните проблеми, така както той сам умееше.
Още като малък беше ясно, че няма да отиде по пътя на другите и единственото, което му оставаше, беше да даде всичко от себе си, за да се справи с проблемите си.
Докато Джонатан обираше научните лаври, той си беше изградил свой илюзорен свят и не искаше да го напусне по никакъв начин.
Това малко по малко доведе до разрив с брат му. И двамата се отчуждиха – при това твърде много.
Хернс беше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse