Денят...
Денят...
Събуждам се... Ставам... Правя обичайната чаша кафе... Паля цигара... После поглеждам в огледалото, махам размазания грим и осъзнавам, че съм сама...
Не буквално! Някой все още спи в леглото, но аз усещам самота, празнина... Този някой се разбужда. Става, прегръща ме, целува ме, чувството за момент изчезва, но е още там. След миг отново се появява и ме преследва през целия ден.
Пускам музика, за да се разсея, но тя още повече ме натъжава. Искам да я споделя с някого,но няма с кого. Жадувам някой ден това да се промени!
Да правя кафето за двама, да целувам и аз! Да обичам, аз, не само мен да обичат...
Понякога се появява моментна заблуда, че това се случва, но тя е за кратко. В този момент всичко е наред. Животът има смисъл.
После настъпва нощта, идват прекрасният сън, липсата на мисъл и пускането по течението на незнайните мечти. Спокойствие, нежност...
Слънцето изгрява, лъчите му докосват лицето ми и денят започва отначало...
Докога...?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Желева Todos los derechos reservados
Остава само,да чакаме да "нацелим" подходящият момент,когато това ще стане...
