3 апр. 2011 г., 22:29

Денят...

Проза » Письма

1.3K 0 4

1 мин за четене

Денят...

Събуждам се... Ставам... Правя обичайната чаша кафе... Паля цигара... После поглеждам в огледалото, махам размазания грим и осъзнавам, че съм сама...

Не буквално! Някой все още спи в леглото, но аз усещам самота, празнина... Този някой се разбужда. Става, прегръща ме, целува ме, чувството за момент изчезва, но е още там. След миг отново се появява и ме преследва през целия ден.

Пускам музика, за да се разсея, но тя още повече ме натъжава. Искам да я споделя с някого,но няма с кого. Жадувам някой ден това да се промени!

Да правя кафето за двама, да целувам и аз! Да обичам, аз, не само мен да обичат...

Понякога се появява моментна заблуда, че това се случва, но тя е за кратко. В този момент всичко е наред. Животът има смисъл.

После настъпва нощта, идват прекрасният сън, липсата на мисъл и пускането по течението на незнайните мечти. Спокойствие, нежност...

Слънцето изгрява, лъчите му докосват лицето ми и денят започва отначало...

Докога...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

murtvata (Симона Желева)

Била съм и от двете страни...Истината е,че никога не е напълно взаимно... Остава само,да чакаме да "нацелим" подходящият момент,когато това ще стане...

2011-04-12T14:52:39+03:00
donkooooo (Донко Найденов)

Хареса ми!

2011-04-06T00:03:37+03:00
koq_sam (Кати)

Има два вида хора...едните обичат...другите се оставят да бъдат обичани...и в различните моменти всеки приема една от тези роли...Ако обичаш - отсреща срещаш (в добрия случай) някой който те оставя да го обичаш...и никога не е напълно...вътрешно в себе си сигурен , че те обича...дори и да го казва.И обратно...
Всеки търси и намира това, което търси...но никога не е в точния момент или се оказва, че те е търсил това...

2011-04-05T14:41:45+03:00
liubomira97 (Любомира Герова)

Открих голям смисъл, вероятно, защото и аз се чувствам така. Поздрав!

2011-04-05T10:33:32+03:00