Събудих се в слабо осветена, задушна хотелска стая в сърцето на Ню Йорк. Място, което те кара да съжаляваш в момента, в който се регистрираш. Леглото изскърца под мен, главата ми тежеше, сякаш плувах в мъгла. Как попаднах тук? Напрегнах мозъка си, опитвайки се да си спомня. Тогава ми просветна - ТЯ.

Тя беше сила, вихрушка от енергия и хаос, обвита в кожа с наситен цвят на мока. Червените й като дявол устни ме бяха привлекли и от момента, в който тя влезе в живота ми, бях безпомощен да се съпротивлявам. Все още я виждах как се смее, докато отваряше вратите на онзи клуб. Място, което миришеше на тамян и мистерия. Тя се движеше като буря, танцуваше сякаш нощта й принадлежи. И може би беше точно така.

Предната вечер беше водовъртеж от шампанско, див смях и светлина на свещи, хвърляща странни сенки по стените. Тя шепнеше в ухото ми, карайки ме да правя неща, за които никога не съм мечтал. В нея имаше глад за живот, пристрастеност към нови усещания, която сякаш нарастваше с всеки изминал час. В един момент бяхме в шикозен бар и поръчвахме най-скъпото шампанско в менюто, а в следващия тичахме по улиците, мокри от дъжда, танцувайки, сякаш светът ще свърши. Накара ме да се съблека точно там, на улицата. Въртяхме се под погледа на града, смеейки се до припадък.

Мислех, че никога повече няма да изпитам болка, не и с нея. Тя имаше способността да те привлече, да те дърпа надолу, докато не се удавиш в нейния свят. Беше чиста лудост. Но насред хаоса тя отне болката ми. Беше като куршум в мозъка, внезапен и шокиращ. Тя ме накара да забравя всичко — тревогите си, миналото си. Всичко, върху което успявах да се съсредоточа, беше ТЯ.

Но докато оглеждах мръсната стая, осъзнах, че нещо липсва — портфейлът ми. Сърцето ми се сви. Тя беше взела парите ми, сърцето ми, а вероятно и гордостта ми. Живях нейния луд живот, нейния "la vida loca", но сега плащах цената. Тъпата болка в главата ми ми подсказа, че е добавила нещо в питието ми. Това обясняваше защо не можех да си спомня края на нощта. Сигурно ме е упоила, оставила ме е тук, докато е продължила към следващото си приключение, към следващата си жертва.

Трябваше да знам. Имаше знаци — черни котки пресичаха пътя ни, вуду кукли в чантата й. Тя се интересуваше от суеверия, от неща, които повечето хора биха избягвали, но нея те я очароваха. И аз я следвах сляпо, неспособен да устоя на привличането.

Дори сега, въпреки празнотата, която остави след себе си, не можех да се отърся от нея. Споменът за докосването й, дивия й смях, начинът, по който ме отблъскаше и привличаше в орбитата си — беше опияняващо. Тя беше ураган, оставящ разрушения, където и да отиде, но в окото на тази буря беше спокойно.

Изправих се с разтреперани крака и се загледах през мръсния прозорец към улиците долу. Градът продължаваше напред, безразличен към личната ми катастрофа. Някъде там тя вероятно правеше същото с някой друг, въвличайки ги в своя хаотичен свят, карайки го да се влюби в нея точно като мен.

Устните й, този невъзможен нюанс на червено, преследваха мислите ми. Тръпката, опасността — всичко беше като трескав сън. И все пак част от мен не беше ядосана. Не, почти сякаш жадувах за още, дори да знаех колко разрушителна беше тя. Бях вкусил нейния свят, бях живял живота й, макар и само за една нощ. И сега бях завинаги променен, белязан от нейния див, непредвидим дух.

Тя беше изчезнала, но споменът за нея остана, прониквайки в костите ми. Беше ме изтощила, остави ме съкрушен, но дори сега, докато стоях в този евтин хотел, знаех, че ако се върне в живота ми, няма да се поколебая. Бих я последвал отново, ще се хвърля с главата надолу, живеейки "la vida loca".

*След нощ на луд живот