Диалог и монолог за девствените чаршафи

- Обещай, че няма да ми се сърдиш! Не. Обещай, че няма да ми се караш!
- На теб все още не мога да ти се разсърдя.
- Купила съм нещо...
- Да не е фотоапарат?
- Нееее! ... Чаршафи. И сега ще ги постеля. Ще видиш колко са хубави.
- Ама шкафът е пълен. Има и стари, има и такива, дето още не са използвани. Едни от Египет, подарък от Бившата.
- Да, но моите са други. Пипни колко са гладки, как се плъзват пръстите по тъканта.
- Първо трябва да се изперат. Аз така правя.
- Няма нужда. Току що ги разпечатах от найлоновата им опаковка!
- Два вида червено. Едното - керемидено, другото - по-оранжево. И кафяви шарки, като от Южна Африка. Но долният чаршаф е светъл! Не обичам светли чаршафи!
- Прасковен.
- Ще трябва да извадя чисти калъфки.
- Купила съм четири. Прекрасно знам, че възглавниците на спалнята ти са четири.
- Но чаршафът е прекалено голям! Ще трябва да се среже и да му се сложи ластик по края.
- Имаше и по-малки размери, но се колебах. Нищо му няма да го подгънем.
- Девствени чаршафи.
- Да.
- Но защо не ме предупреди?
- Ами аз отдавна ти казах. Предпочитам чисто нови.
- В които не съм спал с други, нали? Въпреки че са прани.
                                        
                                         ***

   Това са пълни глупости! Била съм се "разбесняла" на 18, та затова съм се била омъжила! Не ми казвай, че и ти не си се "разбеснял" по същото време, защото няма да ти повярвам! Какво? "Истински секс" си започнал да правиш чак след двадесет и няколко? Ама че глупости!Исках да имам семейство, разбра ли! Откъде да знам, че така ще се развият нещата? Двадесет години го чаках да порасне, да разбере, че семейството е, когато двама души събират дома си игла по игла, когато градят съвместни планове, когато дават известна свобода на другия да бъде себе си... Обаче тази работа със свободата и семейството излиза малко сложна, нали? И в един момент разбираш, че докато сте били бедни и бюджетът ви е бил общ - няколко банкноти, пъхнати в чекмеджето под бельото, в следващият момент той ти казва: "Ти си една прахосница!" и парите изчезват в неговата сметка.
   Виж какво, знам че едва ли някой ще ми купи спалня. Позволи ми поне да си пофантазирам. Така че защо да не постелем твоята спалня с моите нови чаршафи!