Jun 14, 2020, 12:19 AM

Диалог и монолог за девствените чаршафи

  Prose
826 0 1
2 min reading

- Обещай, че няма да ми се сърдиш! Не. Обещай, че няма да ми се караш!
- На теб все още не мога да ти се разсърдя.
- Купила съм нещо...
- Да не е фотоапарат?
- Нееее! ... Чаршафи. И сега ще ги постеля. Ще видиш колко са хубави.
- Ама шкафът е пълен. Има и стари, има и такива, дето още не са използвани. Едни от Египет, подарък от Бившата.
- Да, но моите са други. Пипни колко са гладки, как се плъзват пръстите по тъканта.
- Първо трябва да се изперат. Аз така правя.
- Няма нужда. Току що ги разпечатах от найлоновата им опаковка!
- Два вида червено. Едното - керемидено, другото - по-оранжево. И кафяви шарки, като от Южна Африка. Но долният чаршаф е светъл! Не обичам светли чаршафи!
- Прасковен.
- Ще трябва да извадя чисти калъфки.
- Купила съм четири. Прекрасно знам, че възглавниците на спалнята ти са четири.
- Но чаршафът е прекалено голям! Ще трябва да се среже и да му се сложи ластик по края.
- Имаше и по-малки размери, но се колебах. Нищо му няма да го подгънем.
- Девствени чаршафи.
- Да.
- Но защо не ме предупреди?
- Ами аз отдавна ти казах. Предпочитам чисто нови.
- В които не съм спал с други, нали? Въпреки че са прани.
                                        
                                         ***

   Това са пълни глупости! Била съм се "разбесняла" на 18, та затова съм се била омъжила! Не ми казвай, че и ти не си се "разбеснял" по същото време, защото няма да ти повярвам! Какво? "Истински секс" си започнал да правиш чак след двадесет и няколко? Ама че глупости!Исках да имам семейство, разбра ли! Откъде да знам, че така ще се развият нещата? Двадесет години го чаках да порасне, да разбере, че семейството е, когато двама души събират дома си игла по игла, когато градят съвместни планове, когато дават известна свобода на другия да бъде себе си... Обаче тази работа със свободата и семейството излиза малко сложна, нали? И в един момент разбираш, че докато сте били бедни и бюджетът ви е бил общ - няколко банкноти, пъхнати в чекмеджето под бельото, в следващият момент той ти казва: "Ти си една прахосница!" и парите изчезват в неговата сметка.
   Виж какво, знам че едва ли някой ще ми купи спалня. Позволи ми поне да си пофантазирам. Така че защо да не постелем твоята спалня с моите нови чаршафи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна импресия, обаче ме накара дълго да мисля по разни семейни въпроси....

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...