Дишай
Кога порасна?
Пита ме една сянка, минала ми през очите и се спряла в гърдите. Чернее тя, чернея и аз.
Кога се научи да живееш?
Настоява и натиска всяка рана, докато не текне катран, който сбирам с шепи.... Срам ме е да го гледам, мой си е, страшен е, помни всичко, което умело съм закопал...
Млъкни...
Но не млъква, говори ми наум и стяга гърдите. Не мога да дишам. Отново. Трудно е.... На пода съм, при всички отпадъци... Треперя... Не се контролирам...не успявам. Оставил съм всичко да минава през мен, като през пустош. Като от гробища излизат толкова трупове, които сякаш не ме гонят, а ме чакат да си поговорим отново.
Кога се учи да обичаш?
Не спира.... Не съм се учел... Не успях... Имах любов и обичане... Но си играех.... Или те си играеха, редувахме се на стражари и апаши... Ту аз лежах убит по гръб, ту аз бях зад спусъка на старата тояга....
Какво разбра.?
Нищо.. Не разбрах как се живее без лошото, не ми беше дадено да го знам, беше ми дадено да спя по автобусите, да не заспивам от умора, да бълнувам насън, да съм с черни ръце, с черни очи, да броя стотинки, да моля за версии, да се притеснявам от погледи, да се притеснявам за зимата, да се притеснявам от всичко, за всичко. Беше ми дадено да нямам.
Какво успя да дадеш?
Майната ти.... Викам... Умът не стига за такива разговори. Дадох всичко... Годините от университета, годините от детството, парите от пазара, парите от фабриката. Дадох себе си на толкова много хора, че не успях да си взема нищо от никой. Само малко болка, но тя не се взимала, тя се давала, като монети на гладно циганче. Колкото, толкова. Направих курбан от каквото беше останало и раздадох... После нямаше вече какво. Като пробиеш дъното, няма нищо.....
А сега?
Сега няма нищо, боря се с лудости, демони, от плът и кръв, ментални, метални. Общи и чужди. Намирам нищо и пак го давам.... Не мога да не дам.... Не мога да взема.
Стига ли ти за днес. За тази неделя. Точно преди да посегна отново към хапчетата и си тръгва... Оставя ме на ръба, преди да сложа край и след като не съм го направил.
© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Няма, обещано е!
-
Никакво даване вече. 😉
-
🙂
-
Пиши пак. Усмихнах се за подкрепа.
-
Особено, когато се бориш за въздуха.
-
Съгласна. Дишането не е лесна материя
-
Благодаря Ина Калина, за разбирането. Познаването обаче е трудна материя..
-
"Намирам нищо и пак го давам.... Не мога да не дам.... Не мога да взема."- всичко било изкуство, както и да се научиш да взимаш, и да казваш "не". Щом опознаеш болката е добре и тя да те опознае. Иначе как ще живеете заедно. "А що е словесният израз, ако не сянка на безсловесното познание?"
-
-
Все още се удряме един друг.
-
Умореният кон Нали знаеш, трябва да удариш дъното, иначе то ще те удари
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
