17.04.2022 г., 16:15  

Дишай

850 4 10
1 мин за четене

Кога порасна?
Пита ме една сянка, минала ми през очите и се спряла в гърдите. Чернее тя, чернея и аз.
Кога се научи да живееш?
Настоява и натиска всяка рана, докато не текне катран, който сбирам с шепи.... Срам ме е да го гледам, мой си е, страшен е, помни всичко, което умело съм закопал...
Млъкни...
Но не млъква, говори ми наум и стяга гърдите. Не мога да дишам. Отново. Трудно е.... На пода съм, при всички отпадъци... Треперя... Не се контролирам...не успявам. Оставил съм всичко да минава през мен, като през пустош. Като от гробища излизат толкова трупове, които сякаш не ме гонят, а ме чакат да си поговорим отново.
Кога се учи да обичаш?
Не спира.... Не съм се учел... Не успях... Имах любов и обичане... Но си играех.... Или те си играеха, редувахме се на стражари и апаши... Ту аз лежах убит по гръб, ту аз бях зад спусъка на старата тояга....
Какво разбра.?
Нищо.. Не разбрах как се живее без лошото, не ми беше дадено да го знам, беше ми дадено да спя по автобусите, да не заспивам от умора, да бълнувам насън, да съм с черни ръце, с черни очи, да броя стотинки, да моля за версии, да се притеснявам от погледи, да се притеснявам за зимата, да се притеснявам от всичко, за всичко. Беше ми дадено да нямам.
Какво успя да дадеш?
Майната ти.... Викам... Умът не стига за такива разговори. Дадох всичко... Годините от университета, годините от детството, парите от пазара, парите от фабриката. Дадох себе си на толкова много хора, че не успях да си взема нищо от никой. Само малко болка, но тя не се взимала, тя се давала, като монети на гладно циганче. Колкото, толкова. Направих курбан от каквото беше останало и раздадох... После нямаше вече какво. Като пробиеш дъното, няма нищо.....
А сега?
Сега няма нищо, боря се с лудости, демони, от плът и кръв, ментални, метални. Общи и чужди. Намирам нищо и пак го давам.... Не мога да не дам.... Не мога да взема.
 Стига ли ти за днес. За тази неделя. Точно преди да посегна отново към хапчетата и си тръгва... Оставя ме на ръба, преди да сложа край и след като не съм го направил. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...