Дневникът на едно излекуване – част 1

        1

Кое  първо натисна бутона?

Дали не беше еретичният смесен еликсир, който ми приготвиха в един кабинет по алтернативна медицина ?  ( Еретичен, не еротичен. Еротика в случая, уви, няма). Подходих  към идеята да го пия по- скоро с изследователски интерес. Пък и ми се прииска да откликна на нескритото желание на лечителя да ми докаже, че ще подейства. И защо не? Доводите му бяха логични. А може би очаквах обратното - поредното потвърждение на разбиранията, чийто убеден привърженик бях аз.

Резултатът обаче многократно надхвърли очакванията ми. Още същата нощ получих страхотна лечебна криза на физическо ниво, едновременно с добре изразено отпускане на умствено, точно както той ме беше предупредил. Изтърпях болките с необичайно за мен примирение.

Разбрах, че не е обикновен експеримент, когато след няколко дни се отключи един енергичен, непрекъсващ и “опасен” процес на пътуване навътре в себе си. Случвало ми се бе и преди като усещане, но никога досега не  бях стигала толкова назад във времето. Нито пък бях развивала подобна шеметна скорост. И точно тогава…

       2    

…“случайно” се озовах ....

...в друг здравен център по алтернативна медицина сред хора, които приех веднага без каквито и да било резерви – и които се оказаха дългоочакваните ми лечители! Ускорението навътре нарастваше лавинообразно -  от наглед лекия разговор за затруднението ми да излизам пред публика до откровените ни разисквания за хистеричната ми реакция на заядлива колежка, ”мозъчния оток” след пиянската нощ на моето бунтарство … и как вече беше ми писнало да се “лекувам” сама, и резултатите изобщо не ме задоволяваха, и алкохолът губеше привлекателността си, и бях почнала да се питам дали няма да посегна към нещо по-силничко...

На следващия ден беше неделя, бяхме на роднинска сватба и слушах младоженката  как описва сплетената поза, в която спят с мъжа си и как лови дъха му с удоволствие и се запитах: “Защо дори не съм си мечтала за подобно нещо?”

Не мога да спя с друг в едно легло.

      3

При поставянето на първите игли  нищо особено не се случи. Слушах релакс касета и си лежах кротко на кушетката.

Вторият сеанс ме ужаси. Получих пристъп.

Беше ми се случвало и преди на няколко пъти, винаги в подобни условия - на ръба на пълното отпускане и доверие. Нещо тъмно се надигна от корема към гърдите ми, със силен и внезапен позив за повръщане и невъзможност да повърна. Чувствах, че пак се задушавам, кръвта като огромна гореща вълна нахлу в главата ми, извиках немощно, но никой не ме чу.

“Защото трябва да се справя сама”- помислих си.

Беше точно на Разпети Петък, сравнението с кръста дойде само – при всеки намек за движение усещах иглите в тялото и особено в ръцете си като пирони! Не можех да се помръдна – болките ме ограничаваха. Щеше ми се да крещя, но не можех да си го позволя.. Изживяването трая минута или кой знае колко, после уж се поуспокоих, после докторът дойде да махне иглите. Мисля, че от пръв поглед разбра.

Все още в шок, казах припряно: ”Нещо ми се е случило! Трябва да се подложа на хипноза!” Почувствах непреодолим страх при тези думи, сепнах се и… събитията се завъртяха толкова шеметно, че стана технически невъзможно да продължа. (По – късно разбрах, че такава навалица от пациенти едновременно никога преди не е имало.) Естествено, нали не бях готова за това…

По-късно на път за къщи усетих някаква неясна тъга. Отдадох я на предстоящия празник. И аз като героя на Александър Грин не обичах кръвта по иконите на Спасителя, макар и да не бях се опитвала да я чистя.

Мислите продължаваха, тъгата растеше… Необясними с нищо конкретно сълзи се плъзваха на няколко пъти от очите ми.

Появи се усещане за набъбване и парене в устните. Вечерта под лявото ми ухо се появи странен обрив, на мястото, където би потекла струйка течност, например слюнка или нещо друго, ако човек лежи. (Това ухо ми е болно, откакто съм карала скарлатина като бебе.) На другата сутрин върху възглавницата ми се бе появило необичайно жълто петно… все случайности, но взети заедно, изглеждаха странно свързани.

    4

Спомних си най– първото, неясно и смущаващо изживяване от този род.

Беше на една лекция, свързана с рисковете за лекуващия, ако е жена, при поемане на случаи на пациентки, които са били жертви на сексуални злоупотреби в детска възраст.

Внезапно сякаш черен воал се спусна над мен и ме обви, изпълвайки ме до корена на космите с необясним ужас.

Слава Богу, повишеният ми самоконтрол се включи бързо, както винаги, и ми помогна да се върна  в реалността. Сега си мисля, че лекторката усети реакцията ми. Питам се дали точно тогава не я намразих - заради проницателния й и някак особено жаден поглед. Факт е, че и по-късно я мразех…

Убеждавах се сама, че си измислям преживявания заради нереализирани артистични амбиции.

Или че просто съм малко лудичка, какво толкова, кой ли пък е нормален на тая земя!