Наскоро осъзнах в какво се корени проблема на моите физически страдания. В същност моите душа и тяло са така силно свързани, повече от на всеки друг човек, но с обратен полюс. Липсва какъвто и да било синхрон между двете. За това мъките и страданията са огромни. Това осъзнаване ми помогна да се закрепя, да се върна отново на земята.

Препускайки през годините с идеята да "повдигам планини", така и до никъде не стигнах. Проумях най - накрая, че любовта не е нито дар, нито съдба, а състояние и характер на духа, когото малцина притежават. Това е и причината целият човешки свят да реве и врещи, че няма любов и че тя липсва.

Странно, как ще ти липсва нещо, което никога не си имал, т.е. познаването му се свежда до дума с пет букви, която подобно на опаковка на шоколадов бонбон от кутия с милиарди различни бонбони, има за всекиго различен вкус. Да не пропускаме, че някои са "алергични към шоколад", но с удоволствие биха хапнали "еленско месо" от "бракониерски улов".

Аз имам два филмови сезона в тази сфера, но се оказа, че не притежавам състоянието и характера на това чувство.

Първия сезон се опитвах да променя невъзможното, въпреки очевидното: "няма как да стане, не виждаш ли, че пъзела, който редиш е с детайли от различни картини..."

Но аз бях надменно уверена, че дори такива детайли могат да се съберат в една обща, прилична картина.

Първият сезон завърши по - драматично от индийски, сърцераздирателен филм.

След кратка почивка започна вторият. Тук обаче по - интересното е, че всичко е една много хубава заблуда. Подобно на магията "огледалце, огледалце...", поглеждаш в него и виждаш отражението си заобиколено от неописуема красота, а зад рамото ти стои легион от омраза, завист, лъжа, манипулация и техните подопечни. Но връщането назад е невъзможно, защото Времето е затворило вратите на Светлината, а връщайки се, потъването в най - дълбокия мрак ще е неизбежно.