4.05.2022 г., 12:15

 Дневникът на омагьосаната /последна част/

520 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

 Наскоро осъзнах в какво се корени проблема на моите физически страдания. В същност моите душа и тяло са така силно свързани, повече от на всеки друг човек, но с обратен полюс. Липсва какъвто и да било синхрон между двете. За това мъките и страданията са огромни. Това осъзнаване ми помогна да се закрепя, да се върна отново на земята.

Препускайки през годините с идеята да "повдигам планини", така и до никъде не стигнах. Проумях най - накрая, че любовта не е нито дар, нито съдба, а състояние и характер на духа, когото малцина притежават. Това е и причината целият човешки свят да реве и врещи, че няма любов и че тя липсва.

Странно, как ще ти липсва нещо, което никога не си имал, т.е. познаването му се свежда до дума с пет букви, която подобно на опаковка на шоколадов бонбон от кутия с милиарди различни бонбони, има за всекиго различен вкус. Да не пропускаме, че някои са "алергични към шоколад", но с удоволствие биха хапнали "еленско месо" от "бракониерски улов".

Аз имам два филмови сезона в тази сфера, но се оказа, че не притежавам състоянието и характера на това чувство.

Първия сезон се опитвах да променя невъзможното, въпреки очевидното: "няма как да стане, не виждаш ли, че пъзела, който редиш е с детайли от различни картини..."

Но аз бях надменно уверена, че дори такива детайли могат да се съберат в една обща, прилична картина.

Първият сезон завърши по - драматично от индийски, сърцераздирателен филм.

След кратка почивка започна вторият. Тук обаче по - интересното е, че всичко е една много хубава заблуда. Подобно на магията "огледалце, огледалце...", поглеждаш в него и виждаш отражението си заобиколено от неописуема красота, а зад рамото ти стои легион от омраза, завист, лъжа, манипулация и техните подопечни. Но връщането назад е невъзможно, защото Времето е затворило вратите на Светлината, а връщайки се, потъването в най - дълбокия мрак ще е неизбежно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...