4.05.2022 г., 12:15

 Дневникът на омагьосаната /последна част/

517 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

 Наскоро осъзнах в какво се корени проблема на моите физически страдания. В същност моите душа и тяло са така силно свързани, повече от на всеки друг човек, но с обратен полюс. Липсва какъвто и да било синхрон между двете. За това мъките и страданията са огромни. Това осъзнаване ми помогна да се закрепя, да се върна отново на земята.

Препускайки през годините с идеята да "повдигам планини", така и до никъде не стигнах. Проумях най - накрая, че любовта не е нито дар, нито съдба, а състояние и характер на духа, когото малцина притежават. Това е и причината целият човешки свят да реве и врещи, че няма любов и че тя липсва.

Странно, как ще ти липсва нещо, което никога не си имал, т.е. познаването му се свежда до дума с пет букви, която подобно на опаковка на шоколадов бонбон от кутия с милиарди различни бонбони, има за всекиго различен вкус. Да не пропускаме, че някои са "алергични към шоколад", но с удоволствие биха хапнали "еленско месо" от "бракониерски улов".

Аз имам два филмови сезона в тази сфера, но се оказа, че не притежавам състоянието и характера на това чувство.

Първия сезон се опитвах да променя невъзможното, въпреки очевидното: "няма как да стане, не виждаш ли, че пъзела, който редиш е с детайли от различни картини..."

Но аз бях надменно уверена, че дори такива детайли могат да се съберат в една обща, прилична картина.

Първият сезон завърши по - драматично от индийски, сърцераздирателен филм.

След кратка почивка започна вторият. Тук обаче по - интересното е, че всичко е една много хубава заблуда. Подобно на магията "огледалце, огледалце...", поглеждаш в него и виждаш отражението си заобиколено от неописуема красота, а зад рамото ти стои легион от омраза, завист, лъжа, манипулация и техните подопечни. Но връщането назад е невъзможно, защото Времето е затворило вратите на Светлината, а връщайки се, потъването в най - дълбокия мрак ще е неизбежно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...