18 may. 2020 0:42

До друго време 

  Prosa » Relatos
119 4 5
6 мин за четене

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интровертът и неговите приятели. Не е нужно да си говорят.
  • Благодаря, Силве, Мариана, Ирина.
  • Странник...
    Вглъбеността не е нищо друго, освен пътуване. В близки светове, в далечни, в минали, в мечтани. Дали пък това не е "пречупеният" му гръбнак?...
    Та той не спира да странства. Навътре.
    Поне така го усетих
  • И аз така... като Силвето. От одеве се чудя какво да пиша. Но понякога всичко е просто усещания. Топли и дъхави, като мирис на цъфнала джанка. Прекрасен разказ.
  • Думите ми се изпариха и една по една се превърнаха в усещане. Ако онази първата калинка беше хубава, тази я превъзхожда. И във философията и в сетивността на пипалцата. Прочетох с тъга, но разказа е страхотен. Бих помълчала сега.
Propuestas
: ??:??