18 ene 2009, 20:55

До някого

  Prosa » Cartas
1.9K 0 4

Знаеш ли защо хората вършат престъпления? Защото така търсят щастието, мислят, че така ще отмъстят за своите нещастия! А това е най-трудното... да търсиш щастието. Не знаеш къде се намира, не знаеш как ще го намериш и не знаеш „за какво ти е”! Ето това е щастието! Нищо! Обичаш да го имаш, дори затова да ти е нужно да направиш някой друг нещастен!
Търся щастието, извършвам престъпления и... виновна съм, признавам. 
Престъпленията, които извършвам, са срещу мене, освен на себе си, не вредя на никого, поне аз така си смятам, няма как да виждам какво мислят за мен другите. Май не ми е толкова интересно те какво мислят за мен, защото аз вечно предварително съм информирана за това – „какво мислят те за мен?”, а отговорът ми е ясен „нищо добро”. Знам, че никой не ме обича и на никого не му пука моето положение... Хм, голяма работа! Да, ама не, аз без обич не мога да живея! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зелиха Ибрахим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да за такъв начин на писане би било по-добре да използвам поезията. Поезията повече чувство отколкото мисъл, а аз макар че мога да мисля на български все още не мога да чувствам на български. Но иначе пиша стихове, но те са на турски, трябва ми малко време за да преодолея това.
  • не е важно какво мислят другите за теб...важното е ти как мислиш !
    откровено споделяш и знаеш ли...не всеки би дръзнал да сподели !
    прозата е начин, но не мислиш ли че стихът е открехната врата...
    опитай и ще видиш...еее не е лесно, но и никак трудно !
    поздрав...
  • Мислех си, че няма да одобрят това мое уж "произведение". Много съм ти благодарна Вили, че винаги си до мен!
  • Хареса ми, напомня ми за моите размишления... грабна ме!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...