18 янв. 2009 г., 20:55

До някого

1.9K 0 4

Знаеш ли защо хората вършат престъпления? Защото така търсят щастието, мислят, че така ще отмъстят за своите нещастия! А това е най-трудното... да търсиш щастието. Не знаеш къде се намира, не знаеш как ще го намериш и не знаеш „за какво ти е”! Ето това е щастието! Нищо! Обичаш да го имаш, дори затова да ти е нужно да направиш някой друг нещастен!
Търся щастието, извършвам престъпления и... виновна съм, признавам. 
Престъпленията, които извършвам, са срещу мене, освен на себе си, не вредя на никого, поне аз така си смятам, няма как да виждам какво мислят за мен другите. Май не ми е толкова интересно те какво мислят за мен, защото аз вечно предварително съм информирана за това – „какво мислят те за мен?”, а отговорът ми е ясен „нищо добро”. Знам, че никой не ме обича и на никого не му пука моето положение... Хм, голяма работа! Да, ама не, аз без обич не мога да живея! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зелиха Ибрахим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да за такъв начин на писане би било по-добре да използвам поезията. Поезията повече чувство отколкото мисъл, а аз макар че мога да мисля на български все още не мога да чувствам на български. Но иначе пиша стихове, но те са на турски, трябва ми малко време за да преодолея това.
  • не е важно какво мислят другите за теб...важното е ти как мислиш !
    откровено споделяш и знаеш ли...не всеки би дръзнал да сподели !
    прозата е начин, но не мислиш ли че стихът е открехната врата...
    опитай и ще видиш...еее не е лесно, но и никак трудно !
    поздрав...
  • Мислех си, че няма да одобрят това мое уж "произведение". Много съм ти благодарна Вили, че винаги си до мен!
  • Хареса ми, напомня ми за моите размишления... грабна ме!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...