18 янв. 2009 г., 20:55

До някого

1.9K 0 4

Знаеш ли защо хората вършат престъпления? Защото така търсят щастието, мислят, че така ще отмъстят за своите нещастия! А това е най-трудното... да търсиш щастието. Не знаеш къде се намира, не знаеш как ще го намериш и не знаеш „за какво ти е”! Ето това е щастието! Нищо! Обичаш да го имаш, дори затова да ти е нужно да направиш някой друг нещастен!
Търся щастието, извършвам престъпления и... виновна съм, признавам. 
Престъпленията, които извършвам, са срещу мене, освен на себе си, не вредя на никого, поне аз така си смятам, няма как да виждам какво мислят за мен другите. Май не ми е толкова интересно те какво мислят за мен, защото аз вечно предварително съм информирана за това – „какво мислят те за мен?”, а отговорът ми е ясен „нищо добро”. Знам, че никой не ме обича и на никого не му пука моето положение... Хм, голяма работа! Да, ама не, аз без обич не мога да живея! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зелиха Ибрахим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да за такъв начин на писане би било по-добре да използвам поезията. Поезията повече чувство отколкото мисъл, а аз макар че мога да мисля на български все още не мога да чувствам на български. Но иначе пиша стихове, но те са на турски, трябва ми малко време за да преодолея това.
  • не е важно какво мислят другите за теб...важното е ти как мислиш !
    откровено споделяш и знаеш ли...не всеки би дръзнал да сподели !
    прозата е начин, но не мислиш ли че стихът е открехната врата...
    опитай и ще видиш...еее не е лесно, но и никак трудно !
    поздрав...
  • Мислех си, че няма да одобрят това мое уж "произведение". Много съм ти благодарна Вили, че винаги си до мен!
  • Хареса ми, напомня ми за моите размишления... грабна ме!

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...